Клайв Къслър: Мираж

– Курс местопроизшествието – докладва Стоун, а магнитохидродинамичните помпи на «Орегон» зареваха.

Сега Хуан отново трябваше да предугади действията на капитана на китайския невидим кораб и започна да съжалява за едно по-раншно решение. Не беше предал флашката с данните, свалени от автоферибота, на Ерик и Марк, защото знаеше, че ще прекарат цялата нощ в проучването им, а ги искаше свежи за днес. Сега му хрумна, че трябва да знае много повече за възможностите на техния враг.

Обади се долу в килера с провизии на главния стюард Морис, който се намираше до камбуза.

– Морис, Кабрило се обажда. Искам да ми направиш една услуга.

– Капитане, уверявам те, че съм готов да направя всичко за теб, и то не под формата на услуга. Все пак ми плащаш много добре за моята служба.

– Съгласен – отговори Хуан. – В средното чекмедже на бюрото ми има една флашка. Можеш ли да я пъхнеш в слота на компютъра ми?

Ерик и Марк вдигнаха очи и се вторачиха в него като двойка кучета, съзряла голям кокал. Те не одобряваха по-раншното решение на Кабрило и сега нямаха търпение да се заровят в съдържанието на флашката.

Минута по-късно информацията беше качена на сървъра, преведена на английски и двете генийчета заровиха носове в таблетите си.

Хуан още не се беше догадил къде невидимият кораб ще заеме позиция за ново нападение срещу бойната група на самолетоносача.

Линда прекъсна безмълвното му обмисляне:

– От «Стенис» току-що излетя спасителен хеликоптер. Един от заслоняващите разрушители също напусна строя на самолетоносача, за да проучи случилото се.

Освен това Кабрило знаеше, че на американския флот присъствието на «Орегон» тук няма да се хареса. Всъщност той очакваше да му бъде наредено да напусне, особено сега, след като бяха изгубили един от изтребителите си. Старият търговски кораб беше козът в колодата, за който капитанът на китайския невидим кораб не знаеше. Сигурно беше изучавал американската флотска тактика и доктрина и можеше да предположи реакциите на почти всички сценарии. Обаче не знаеше, че Корпорацията го преследва. Хуан трябваше да открие начин да се възползва от това предимство.

– Прав си, когато каза, че е прецакал работата – обади се Ерик, вдигайки глава от таблета. – Когато магнитното поле е задействано, губят радара си. Не са знаели, че високо летящият самолет се е приближавал към тях.

– Колко голямо поле могат да активират? – попита Кабрило. – Какъв е обхватът му?

– Аз чета тази част – обади се Мърф. – Трябва ми още малко време. Тук има доста сериозна математика.

Той наклони таблета така, че да може и Ерик да вижда, и скоро двамата си зашепнаха за Гаусови координати, ъгли на падане и тераватове. На останалите от екипажа това звучеше като старогръцки.

Като се вземе предвид времето и лошата видимост, китайският кораб можеше да се премести на няколко мили от мястото на катастрофата, за да направи нова засада. Нямаше да има нужда от магнитния си щит, докато не направи нов опит да атакува «Стенис». Хуан се запита дали няма да иска да си осигури по-голям буфер? Разрушителите от клас «Арли Бърк» разполагаха с едни от най-мощните радарни системи в света. Доколко китайците се доверяваха на стелт способностите на своя плавателен съд? Дали, за да се скрият, щяха да са достатъчни няколко мили, или щяха да отстъпят още?

Ако той беше на мястото на китайския капитан, щеше да си осигури достатъчно пространство и да чака друга благоприятна възможност. Намираха се на почти триста мили от островите и поне на двеста от позицията, която самолетоносачът и спомагателните му кораби щяха да заемат.

Кабрило взе решение.

– Господин Стоун, завийте още два градуса ляво на борд.

– Смяташ, че ще духне? – попита Макс, стиснал угасналата си лула между зъбите.

– Не напълно, но ще се оттегли малко. Ще тръгне да прави «зиг» на североизток и после «заг» на югоизток, за да се върне на първоначалната си позиция за засада.

Подслушваха спасителната мисия на флота. Хеликоптер «Сийхоук» беше зависнал над мястото, където само преди двайсет минути Сюпър Хорнетът се беше забил в морето. В този момент се обадиха на «Орегон».

– Внимание, корабът на... – женският глас изрецитира точната дължина и ширина на местоположението им, – на път сте да влезете в забранена военна зона. Моля, променете курса си.

Преди Хуан да успее да отговори, Линда му съобщи, че един от патрулиращите изтребители е сменил курса и лети към тях.