Клайв Къслър - Мираж

Макар да имаше в ръцете си електроника, която му позволяваше да вижда виртуалния свят на повече от сто мили, Слайдър непрекъснато въртеше глава, плъзгаше поглед по инструментите, оглеждаше всяка секция от небето, за да е сигурен, че никой не се крие зад слънцето или зад гърба му в някоя сляпа точка. Знаеше, че китайците разработват стелт технология и ако това се окажеше Великото шоу, а както разправяха капутите от разузнаването, май натам вървели нещата, тогава народните военновъздушни сили щяха да използват своите най-добри играчки. Той се оглеждаше с неотслабваща бдителност за самолет, който неговите сензори може да са изпуснали.

По дяволите , помисли си Слайдър. Обичам си работата.

И в същия миг я разлюби.

Без предупреждение F-18 рязко се отклони надясно от курса си и се гмурна към земята. Беше летял с крейсерска скорост от шестстотин възела, далеч под максималната скорост на самолета 1.8 Мах. Самолетът проби звуковата бариера още преди Слайдър да успее да реагира на промяната на курса. Каквото и да правеше с джойстика, машината продължаваше да пада с носа напред. Не реагираше и на командите с дроселите.

Гравитационните сили нарастваха и костюмът му под налягане стисна краката и корема му в опит да предотврати стичането на кръвта в долните крайници. Ужасяващ писък кънтеше в главата му. Алтиметърът се въртеше толкова бързо, че нищо не се различаваше.

– Стингър 11, помощ, помощ – успя да изграчи той в микрофона.

Не можеше да чака отговор от «Стенис». Трябваше още сега да катапултира.

Слайдър дръпна ръкохватката на своята катапултираща седалка. Макар системата да беше защитена срещу електромагнитните импулси, количеството магнетизъм, който се стоварваше върху фюзелажа дойде твърде много на интерфейса между хард и софтуера на сикуенсъра на седалката. Не че би имало някакво значение. Шокът при катапултирането от самолет, който пада към земята с хиляда и двеста възела, щеше да убие Слайдър на място.

Нададе вик, когато океанът изпълни зрителното му поле. Самолетът потрепери. Беше завъртял дроселите на нула, въпреки това машината фучеше към земята, с непрекъснато нарастваща скорост. Силите, които ѝ въздействаха, надхвърлиха зададените конструкционни параметри и от фюзелажа започнаха да се късат парчета алуминий. Самолетът влезе в свредел и все повече и повече отломки започнаха да падат от него. След малко се откъсна едно от крилата.

Слайдър най-после изгуби съзнание.

Сюпър Хорнетът се заби в хладните води на Източнокитайско море с изненадващо лек плисък – все едно умел скачач се беше гмурнал от триметровия трамплин. Останалото крило и стабилизаторите на опашката се откъснаха при удара, а инерцията след него за секунди заби фюзелажа на трийсет метра под водата.

Всичко това беше записано от кръжащия АУАКС самолет на «Стенис». Бяха видели драматичното обръщане и бясното гмурване към морето на изтребителя. Контрольорът се беше опитал да се свърже с поразения самолет, но не получи отговор. По много причини катастрофата беше странна. Обикновено, когато на самолет се случеше нещо катастрофално, той намаляваше скоростта. А Стингър 11 я увеличи. В това нямаше логика.

Онова, в което щеше да има още по-малко логика, щеше да настъпи, ако имаше очевидец на катастрофата. Защото той нямаше да види нищо. В един момент супер изтребител лети високо в небето, а в следващия миг изчезва, все едно не го е имало. Неговата бяла следа от водна пара се простираше до едно място, където внезапно свършваше, сякаш Бог лично я беше изтрил.

Самолетоносачът «Джон Стенис» се намираше на шейсет мили от мястото, където F-18 падна в океана, и напредваше с висока скорост.

– Какво се случи? – попита Макс, който стоеше до Кабрило в командния център. Ерик беше на щурвала, Мърф при пулта за управление на оръжията, а Хали и Линда отговаряха за комуникациите и сензорния блок.

– Прецакаха се – отговори Хуан с огън на боец в очите.

– Китайският невидим кораб?

– Изглежда самолетът е бил подложен на същото магнитно привличане, както ние, преди да унищожим първия невидим кораб на Кенин. Китайците са прекалено далеч от «Стенис», което означава, че този район скоро ще загъмжи от спасителни хеликоптери и някои от спомагателните кораби на бойната група.

– А това означава, че ще трябва да се чупят, така ли?

– Стоуни, защо не плаваме към мястото на катастрофата? – попита Кабрило щурмана си.

Произшествието беше станало доста навътре в квадранта, който Председателя беше предугадил. Единственият проблем беше, че когато самолетът се бе забил в океана, те патрулираха в далечния край на квадранта и бяха на около петдесет мили от мястото.