Клайв Къслър: Мираж

При излитането се издигнаха на най-голямата височина за цялото пътуване, защото през целия път Гомес летеше ниско над водата. Обаче сега разчиташе на периферното си зрение, за да не позволи някоя напречна вълна да ги свали, както се беше случило с безпилотника. Летяха толкова ниско, че винтовете вдигаха пръски, които чистачките едва успяваха да изтрият.

– Макс, как стоят нещата? – попита Кабрило по радиото.

– Добре. В момента няма много движение. В радиус от двайсет мили от вашата мишена няма нищо, освен може би някоя риболовна гемия от подветрената ѝ страна.

– Чудесно.

Те се носеха бързо към слънцето, което продължаваше да блести на хоризонта. Истинската тъмнина в тази част на света щеше да настъпи едва след половин час. Нямаше нужда да обсъждат някакъв план. Тези мъже се бяха сражавали и кървили толкова пъти заедно, че бяха развили почти телепатична връзка помежду си. Макар Мак Ди да беше най-новото попълнение, вече беше спечелил доверието на екипа.

Гомес беше направил полукръг на юг, така че щяха да се приближат към кораба изотзад – обичайната корабна сляпа точка. С изненадваща бързина точката на хоризонта разцъфтя в грозната пресечена кърма на автоферибота на сух док, ако теорията на Кабрило беше вярна. Ако беше сбъркал, щяха да извършат неумишлено пиратско нападение в открито море.

Хеликоптерът остана ниско долу до последната възможна секунда. Кърмата на кораба изцяло запълни предното стъкло на кокпита. Хуан изучаваше задната част на автоферибота. Изглеждаше доста истинска. А отблизо бялата ивица, която беше помислил за сол, не беше толкова убедителна. Изпита пристъп на съмнение.

Още не беше късно да прекратят мисията.

Дръпна надолу балаклавата.

Остави се на интуицията си и не каза нищо, когато Адаме вдигна бавно хеликоптера над кърмата, зависвайки само на сантиметри над релинга. Даде газ и хеликоптерът се понесе по протежение на кораба и с рязък завой увисна на трийсет сантиметра от задната част на покрития с антени мостик. Мъжете отвориха вратите и скочиха на палубата. Щом стъпиха на нея, Гомес обърна и отново се скри зад кърмата на кораба, където щеше да чака, докато го повикат да ги прибере.

Хуан поведе екипа през релинга, който пазеше пътеката към късите крила на мостика. Успя да надникне в мостика. Вътре имаше щурман пред традиционния корабен щурвал. Един офицер, следван от друг моряк, точно се готвеха да излязат, за да видят какъв е този хеликоптерен шум. Всички бяха китайци. Офицерът най-накрая забеляза въоръжените нападатели, които тичаха към мостика, и извика нещо на своя придружител. Кабрило откри огън, като пусна откоса нарочно над главите на мъжете. Стъклото на вратата към мостика се пръсна. Тежките куршуми рикошираха в тавана и се посипаха по далечната стена.

Мак Ди се хвърли през отвора, падна на рамо, претърколи се и стъпи на крака, като насочи оръжието си към офицера. Последва го Еди, който неутрализира щурмана. Влезе и Кабрило, а Линк остана отвън да им пази гърба.

Третият човек от екипажа беше побягнал. Всички крещяха – моряците от страх, а хората от Корпорацията, за да ги накарат да се проснат по очи.

Хуан се втурна след моряка, който избяга от мостика, спускайки се по откритата стълба в задната му част. Кабрило направи само няколко крачки, преди някой да открие огън по него. Един от куршумите попадна в протезата му и той изпита усещането, че го е ритнал кон. Бързо се изтегли нагоре, за да излезе от зрителното поле на стрелеца, и запрати по посока на стрелбата една шумова граната. Обърна се и запуши уши, но въпреки това въздействието ѝ беше направо парализиращо.

Този път се хвана за лъскавите релинги, които ограждаха стъпалата, и се плъзна като подводничар по тях, за да слезе на палубата. Стрелецът беше бърз. Точно изчезваше през една врата, притиснал ушите си с ръце. Хуан пусна няколко куршума подире му, но не смяташе, че е успял да го улучи. Това му подсказа, че морякът е разпознал шумовата граната и знае как да се предпази от въздействието на силния шум и ярката светлина. В радиорубката, която беше едновременно и помещение за морските карти, имаше още един моряк. Седеше пред древен радиопредавател и приемник, притиснал с ръце главата си, защото гранатата продължаваше да кънти в неговия череп. Хуан го удари с приклада на «Супер V» зад ухото и мъките му свършиха. Мъжът безмълвно се свлече на пода. Мак Ди щеше да почисти след него, така че не си направи труда да му сложи белезници.