Клайв Къслър - Мираж

Според Кабрило времето логично съвпадаше. Китайците са знаели, че ако не се откажат от плановете си, американците ще се намесят. Нуждаели са се от нещо, с което да неутрализират американските самолетоносачи и най-важното – да не предизвикат Трета световна война. По негово мнение Кенин е можел да поиска повече пари. От друга страна, руснакът вече е имал толкова пари, че да не може да ги похарчи до края на дните си. Защо да си прави труда да иска нещо, което не му е нужно?

– Техническите данни в компютъра ли са?

– Съжалявам, Председателю – поклати глава Ерик засрамен. – Хакнахме всички файлове в компютъра. Имаше един с описание на възможностите, които е използвал като стръв за китайците, но няма и дума как работи оръжието и какво са демонтирали от кораба на Тесла.

– Ще продължим да се ровим – добави Марк, – но изгледите не са добри. Кенин не си е падал много по техническите подробности. Не му е пукало как работи, стига да работи.

– Добре – кимна Хуан. – Благодаря ви. Добра работа. А сега вървете да поспите.

Той качи карта на Китайско море на големия екран в другия край на заседателната зала и се опита да се постави на мястото на мъжа, който командваше невидимия кораб. Трябваше да заеме позиция пред бойната група на самолетоносача и да я остави да се приближи, при положение че при движение килватерът му се вижда и някой наблюдателен пилот, който дава бойно дежурство, може да го забележи. Всичко щеше да зависи от способността му да последва бойната група – проста задача заради разположението на китайските шпионски сателити.

Хуан можеше да получи курса на бойната група от Овърхолт, така че да има същата информация като своя противник. В такъв случай истинският въпрос беше: колко далеч от спорните острови искам да поваля плячката си ? Колкото по-далеч, толкова по-добре. Обаче това намаляваше шансовете корабите да останат на същия курс. Макар да плаваха на запад, те правеха зигзаги на неравни интервали.

Той разигра десетина сценария и откри десетина места, където би могъл да чака в засада. Упражнението беше безплодно, но и информативно. Безплодно, защото след два часа вглеждане в картата Хуан не намери решение, и информативно, защото показваше колко отчайващо важно е случващото се за китайците. Ако самолетоносачът стигне до района, всяка надежда за силово завземане на островите се изпаряваше.

Китайците прилагаха на японската флота тактиката на изтощаване с надеждата, че японците ще напуснат района и с това и претенциите си за островите. Но както светът бе видял през последните две десетилетия, самолетоносачите в Персийския залив се сменяха и никой не можеше да изтощи американския флот.

Капитан Кенджи Уатанабе намести Н-6 в мерника си и леко натисна спусъка на джойстика. Нищо не се случи. Той знаеше, че нищо няма да се случи, защото не беше заредил оръжията си. Наклони се и зави под двумоторната въздушна цистерна, докато тя зареждаше със самолетен бензин един изтребител J-10.

J-10 беше модерен летателен апарат, който приличаше на кръстоска между неговия собствен «Файтинг Фалкон» и шведския «Грипен», въздушната цистерна беше стар съветски модел от 50-те години. Подобно на по-голямата част от въздушния флот на Китай, това беше набързо построена по лиценз машина и не би изкарала и пет минути истински бой. J-10 не можеше да се сравнява с F-16. Имаше ограничен обсег на действие и постоянно трябваше да бъде зареждан във въздуха, докато самолетите кръстосваха небето над островите Сенкаку. Освен това F-16 беше много по-маневрен.

Предимството на Уатанабе в сравнение с неговия китайски противник беше най-вече в това, че имаше десет пъти повече летателни часове от него.

Беше достатъчно опитен да знае, че трябва да остави достатъчно място на двата самолета да изпълнят сложната маневра. Китайците съвсем наскоро бяха овладели зареждането във въздуха, така че пилотите им едва ли имаха нужния опит. Нямаше смисъл да предизвика произшествие с въздушната струя на самолета. Уатанабе направи завой, така че се озова зад двойката самолети. Когато J-10 «Силният дракон» се откачи от цистерната, той щеше да се озове точно зад опашката му. Последният китайски изтребител, на когото бе направил този номер, не можа да се отърве от него, докато не му омръзна и не пое обратно към базата. Пилотът ветеран беше уверен, че и този китайски кандидат-ас няма да се справи по-добре. Цистерната е прострени назад криле Н-6 внезапно се гмурна, защото попадна на турбуленция. Пилотът на J-10 трябваше да изостане и да прекъсне връзката с цистерната, но вместо това се опита да последва по-големия самолет, обаче прекали с газта. За ужас на Уатанабе двата самолета се сближиха и отскочиха един от друг, обгърнати в огромно огнено кълбо, което разцъфтя като второ слънце. Той гмурна надолу своя самолет и се наклони в остър завой, за да избегне опустошението на взривната вълна. Въпреки това чуваше как отломките удрят по фюзелажа на неговия F-16. Не можеше да откъсне поглед от ужасяващата гледка. Най-накрая от долния край на огненото кълбо като изхвърлени обвивки се показаха отломките на двата самолета. Нямаше парче, по-голямо от плавей, и всички бяха почернели.