Клайв Къслър - Мираж

– Не знам – призна Хуан. – Нещо.

– Да, това изяснява нещата – усмихна се Хъкс. – И така, от колко време те мъчи?

– От тази нощ. След като се измъкнахме от Шанхай, бях на седмото небе, но щом си легнах тази вечер, не можах да заспя. Имам усещането, че съм пропуснал нещо.

Хъксли изведнъж стана сериозна.

– Двамата сме преживели доста неща. – Тя се беше грижила за Хуан, след като снаряд му откъсна крака. – Познавам те, затова, ако мислиш, че нещо си недогледал – напълно си прав.

– Знам – съгласи се Кабрило. – Точно затова ми е толкова неспокойно.

– Можем да предположим, че усещането ти е свързано с последната ни мисия. Защо да не ѝ направим разбор заедно?

И те се заеха, започвайки от самото начало, когато адютантът на Бородин, Миша Каспоров, им звънна по телефона, за да им разкаже за незаконното задържане на своя началник, до мига, когато люкът на «Дискавъри 1000» беше затворен херметически за плаването им обратно до «Орегон». Оттогава Джулия не знаеше колко големи рискове беше поел и му се скара, че е безразсъден. Той изслуша забележките ѝ, както страстният пушач слуша съветите на своя лекар да спре цигарите. Съветите са добри, но няма да бъдат изпълнени.

– Сигурно е свързано с предателството на Детето – заключи Джулия вместо него. Всичко останало изглежда напълно нормално – поне според твоите стандарти.

– Очевидно вече никога няма да можем да го използваме за връзка. Успя да ни осигури адреса на Кенин, но доверието е разрушено. И двамата го знаем. Да, в своята област е най-добрият в света, но има и други, към които можем да се обърнем.

– Значи не това е причината?

– Не. Да. Всъщност не знам. – Хуан прокара пръсти през косата си, която в момента беше къса като на новобранец в морската пехота. – Кенин откри кои сме, след като спасихме, по-точно почти спасихме Юрий. Трябва да е научил с какво име се ползваме, защото веднага прекъсна всякакви връзки с кораба, който става невидим по оптически път. Освен това е притиснал Детето, за да научи къде ще бъдем. След това е изпратил кораба си да обърне «Шакир» и предполагам, да го потопи.

Замълча, защото нещо започна да се навързва в подсъзнанието му.

– Колко според теб са били разходите за разработването на този невидим кораб?

– Кой знае? Дори да е разполагал с формулата на Тесла за превръщането на корабите в невидими и проби от неговото оборудване, сигурно става дума поне за сто милиона.

– Точно така, въпреки това той рискува да нападне яхтата на шейха и нас. След като е имал достъп до подводница, със сигурност е разполагал с приятели и в наземния флот. Защо просто не пусна няколко противокорабни ракети срещу яхтата на Дула и нас?

– Защото можехме да ги неутрализираме – изтъкна Джулия.

– Той не е знаел това. Хвърлил е актив за сто милиона долара срещу стодоларов проблем. Ето това ме притеснява. Защото това е бил последният му удар, последната кражба, преди да напусне матушка Русия завинаги. Не е за вярване, че някой е бил готов да плати такава сума, за да убие някакъв си шейх от Обединените арабски емирства, който по това време случайно е и наш клиент. Това е прекалено голямо съвпадение.

Той грабна телефона от бюрото на Джулия и набра номера на Марк

– Шумотевица?

Мърфи. Мърф вдигна при второто позвъняване. По звука Хуан позна, че е включил телефона на високоговорител.

– Докъде стигнахте с лаптопа?

– Линк току-що ни го върна – извика Ерик, заглушавайки техното, което дънеше като фон.

– Намали тази шумотевица – смъмри ги Хуан.

се Марк възмутено. – Та това са

– Озъби

«Виещите маймуни».

Шумът обаче намаля. – Защо

– Сигурен съм, че са. Компютърът е бил у Линк?

– Не получи ли имейла ми?

– Очевидно не съм, защото иначе нямаше да питам, нали?

– В лаптопа имаше заложена бомба – цял пакет С-4. Ерик и аз решихме, че може да има някакъв капан, затова го пуснахме през рентгена. Добре че го направихме. Предположихме, че взривното вещество избухва, след като компютърът се включи и за определено време не се въведе паролата. На Линк му трябваше повечко време да извади експлозива и взривателя.

– Момчета, колко време ще ви трябва, за да измъкнете нещо?

– Точно в момента се занимаваме с паролата. Няма начин да знаем колко равнища на шифровка е използвал Кенин. Предполагам – много.

– Колко време? – настоя Хуан отново с рязък обвинителен тон.

– Дни. Седмици. Съжалявам, Председателю, но няма как да се каже.

– Двайсет и четири часа – озъби му се Кабрило. – Това е заповед.