Клайв Къслър - Мираж

Кабрило разполагаше с още три минути, преди охранителите в пентхауса да вдигнат тревога, че нещо не е наред. Сега би трябвало да елиминира третия от охраната, обаче се оказа близо до онова, което бяха идентифицирали като всмукателното отверстие за въздух на вентилационната система на пентхауса. Уредът представляваше сива кутия, сгушена между дърветата. Хуан се наведе над него, отвори страничния капак, който осигуряваше достъп до сложната филтрираща система. Извади рамката с молекулярни филтри, за да стане въздухът в жилището задушлив като този, с който жителите на Шанхай всеки ден си пълнеха дробовете. След това дойде ред на малката газова бутилка. Беше поразяващ газ, подобен на онзи, който руските спецчасти използваха при превземането на театъра в Москва, където през 2002 г. чеченски терористи държаха зрителите за заложници, но много по-безопасен. Кабрило отвори капачката и остави вентилаторите да отнесат облака в пентхауса и да го разпръснат до всяко ъгълче и пукнатина.

След това тръгна да търси третия охранител.

Майк Троно беше казал, че мъжът е в западния край на сградата. Обаче разузнавателната информация беше отпреди четири минути, а тези пазачи непрекъснато обикаляха периметъра си. Но нямаше какво да прави и пое на запад, държейки се колкото може по-настрана от очертаните пътеки, като се придвижваше през лехите. Напълно заобиколи района около плувния басейн. Ако Кенин зърнеше някой да обикаля из неговия градски оазис, щеше да побегне на секундата. Този човек имаше инстинктите на пристанищен плъх и беше три пъти по-хитър.

Хуан намери място, откъдето можеше да наблюдава целия западен край на сградата, но не можа да види своята мишена. Продължи, като много внимаваше да не вдига шум. Мъжът се издаде, като кихна. Беше на по-малко от три метра от него, скрит зад гъста като стена папрат. Хуан точно се готвеше да стреля, когато чу гласа на Кенин и отговора на момичето. Ловът му го беше отвел по-близо до басейна, отколкото предполагаше.

Зачака. Изведнъж пазачът направи нещо, което най-малко очакваше. Вместо да тръгне по пътеката, той мина между папратите. Макар да беше със заглушител, FN 75 щеше да вдигне достатъчно шум, който да стигне до басейна. Между листата се промуши цевта на автомат. Хуан я сграбчи и рязко я дръпна към себе си, изваждайки мъжа от равновесие, преди още да беше излязъл от скривалището си. Когато видя главата му, той стовари върху нея дръжката на пистолета. Повтори удара, докато придържаше загубилия съзнание мъж, преди да го пусне върху пода. Провери пулса му. Беше слаб, но щеше да живее.

Газът, който беше пуснал, щеше да стигне пълното си насищане след още няколко минути. Нямаше смисъл да се бави. Той закрачи по пътеката, бавно излезе от гората и стъпи на облицования с плочки район около басейна. Момичето го видя първо и се разпищя. Кенин вдигна глава от лаптопа и се смая. Някой беше проникнал в светая светих на убежището му.

– Горе ръцете – нареди Хуан на руски и китайски, както го беше научил Еди. Даде им половин секунда да го изпълнят, преди да пръсне с куршум каната с леден чай на масата помежду им. Компаньонката на Кенин отново изпищя, но сега и двамата се подчиниха.

– Кажи ѝ да влезе в басейна и да остане там – продължи Кабрило на руски.

Оказа се, че китайката разбира руски, защото още преди адмиралът да беше казал нещо, стана от мястото си и скочи в лазурната вода. Очите ѝ бяха ококорени, а лицето пепеляво от страх.

Кенин успя да се посъвземе. Очите му станаха корави, а ръцете, макар че не трепереха, вече не бяха преувеличено вдигнати догоре, както преди секунди.

– Кой си ти? – попита той надменно.

– Кумът на Юрий Бородин. И точно в момента се моля да ми дадеш повод да те гръмна право между очите.

Адмиралът започна да разбира.

– Ти си Председателя. Ти си Хуан Кабрило.

С крайчеца на очите си Хуан забеляза някакво движение и реагира инстинктивно. Даде дузина бързи изстрела, натискайки спусъка максимално скоростно, макар белгийският му пистолет да беше автоматичен. Погледна наляво зад Кенин и видя неговия иконом да залита иззад голямо гумено дърво. Пет от шестте изстрела бяха попаднали в гърдите му. Кървави петна покриваха бялото му сако. От безчувствените му ръце, преди да се стовари по лице върху плочките, падна мини автомат МАК-10.

Кенин използва това секундно отклонение на вниманието и спринтира към асансьора. Разполагаше може би със секунда преднина и се озова с шест метра по-близо до своята цел. Хуан не можеше да си позволи да го простреля в гърба, затова хукна след него. Той беше двайсет години по-млад, но адмиралът тичаше с подтика на притиснато в ъгъла животно. Знаеше, че животът му е в опасност, затова разви скорост, на която не се беше смятал способен.