Клайв Къслър - Мираж

Първите опити на Хуан да използва реактивния комплект в големия трюм на «Орегон» бяха завършили с катастрофа. Секунди след като се издигна от откритата палуба, той увисна във въздуха и ако не бяха въжетата, с които се беше обезопасил, щеше да се пребие поне дузина пъти. Обаче малко по-късно дойде мигът, когато започна да усеща и разбира динамиката на този вид летене и успя да остане изправен и стабилен във въздуха, докато резервоарите му се изпразниха и той се приземи на краката си с грацията на орела, който се връща в гнездото си.

Изчисленията беше направил Макс, а Кабрило му се доверяваше напълно, но когато изскочи от товарния отсек на камиона, осъзнаваше ясно, че след трийсет секунди може да е мъртъв. Това беше времето, което му бе нужно да се издигне на сто двайсет и осем метра височина и да кацне право върху плоския покрив на павилиона, подслоняващ асансьорите. Ако не успееше, щеше да падне със смъртоносна скорост върху тротоара.

Кабрило изскочи от буса и започна бавно и величествено издигане като ракета «Сатурн», а подемната сила опъна коланите по бедрата и гърба му. Нямаше намерение да носи каска, но Макс го убеди да си сложи, за да може да монтира на нея видеокамера, чрез която на «Орегон» да следят развитието на акцията, докато той се изкачва все по-високо и високо. Земята под краката му започна да се смалява и доколкото можеше да определи, досега изстрелването беше минало незабелязано – точно както бяха планирали.

Не можеше да направи нищо, ако хората от околните сгради го видят. Можеше единствено да се надява да го помислят за някакъв вид реклама. Бяха минали десет секунди от началото на полета, а в монокулярния визьор на каската терасата не изглеждаше по-близо, макар да беше изразходвал половината гориво.

Докато въглеродният прекис излиташе през реактивните дюзи, теглото на целия реактивен пакет намаляваше и скоростта му нарастваше. Ускорението му беше геометрично и много бързо целта му се стори на ръка разстояние. Дисплеят, който показваше времето и тягата, сочеше, че има гориво за още осем секунди, а му оставаше да прелети край дузина етажи. Колкото по-високо се издигаше край стъклената стена на небостъргача, толкова повече се отваряше пред него гледката към града, но той не ѝ обръщаше внимание. Беше се съсредоточил да държи тялото си спокойно и до минимум да ограничи движенията. Това беше тайната на летенето с реактивния комплект, или както Макс го наричаше «турбопрахосмукачката». Стой спокойно и неподвижно и прави колкото може по-малко корекции на полета. Полюшваше се съвсем леко, докато продължаваше да се издига все по-високо и по-високо и знаеше, че ако оцелее, никога няма да забрави това преживяване.

Оставаше гориво за четири секунди, когато мина край трийсет и деветия етаж. Съвсем леко завъртя назад дросела, за да убие малко скоростта на изкачване. Не искаше да се издигне прекалено високо.

Мина край последния етаж с гориво за още една секунда, когато осъзна, че трябва да прехвърли и стъклената стена. Не можеше да се сети дали Макс беше включил и нея в сметките си.

Нямаше какво да направи. Наклони се напред, за да се хвърли към стената, и се прехвърли през нея с краката напред. Това разби на пух и прах аеродинамиката му, но вече нямаше значение. Последните капки гориво излетяха през реактивните дюзи и Кабрило се стовари върху покрива на асансьорния павилион от около шейсет сантиметра. Успя да се приземи на колене и не се нарани благодарение на протекторите, зашити в кожените пилотски панталони.

Той натисна бутона за бързо освобождаване на коланите и се измъкна от презрамките на сбруята, сякаш съблича наметало. С празен резервоар реактивният пакет тежеше по-малко от осемнайсет килограма. Секунда по-късно Хуан вече беше на крака, стиснал своя FN 75 в ръка. Той беше оборудван със заглушител и по-голям пълнител за трийсет патрона плюс този в патронника.

Охранителят, който беше на пост пред асансьора, беше чул, че нещо пада на покрива на павилиона, и сега бавно отстъпваше назад, за да му се открие по-добро зрително поле. Беше вдигнал пистолета леко, но не се целеше. Хуан го улучи от първия изстрел. Високоскоростният малък куршум на FN 75 повали мъжа. Хуан свали каската и кожените панталони и скочи от около три метра височина върху терасата. Намираше се по-близо до югоизточния край на сградата, затова се вмъкна в изкуствената джунгла. Крачеше бързо, а във вените му кипеше адреналин. Сетивата му бяха толкова нащрек, че въпреки бариерата от бронирано стъкло чуваше движението долу по улицата. Вторият охранител беше човекът със снайпера и Кабрило го видя, докато оглеждаше през оптиката небостъргач на около пет преки от черната кула. Начинът, по който държеше оръжието, без да помръдва, насочено към целта, му подсказа, че и този мъж е професионалист като останалите. Сградата, която наблюдаваше, имаше балкони и сигурно беше видял някой да се пече на слънце. Умря, както си гледаше.