Клайв Къслър - Мираж

Промъкна се под камерата и когато никой не гледаше към него, се повдигна на пръсти и леко я измести. После се дръпна настрани и зачака. Минаха десет минути. Мъжът, който се появи, беше облечен в костюм, а не в гащеризона на механик от сервиза. На ухото си имаше слушалка блутуут и според инструкциите на човека, който следеше записа от нея на монитора, я върна в първоначалното ѝ положение.

Веднага щом мъжът се появи, Кабрило се качи на първия пристигнал асансьор. Излезе на улицата и започна да се разтакава пред сградата. Трябваше да изчака само няколко минути. Мъжът с костюма, който оправи ъгъла на камерата, не работеше в тази сграда. Той пое с големи крачки по тротоара. Хуан знаеше къде отива, затова тръгна по успоредната улица. Пристигна точно навреме, за да види как мъжът влиза в черната кула, където според Детето се бе покрил Кенин.

Да, наистина живеещият на последните етажи беше много загрижен за сигурността.

– Сигурно е параноик – измърмори Председателя под нос.

Наблюдателната платформа нямаше да бъде подходящо място, за да наблюдават черната кула, по простата причина, че затваряше през нощта. Беше отишъл там само за да провери решимостта на своя враг. Хуан се върна в сградата и разговаря с жена, която се занимаваше с лизинга. Чрез офшорна фирма Корпорацията вече беше наела офис на шестнайсетия етаж, от който се откриваше великолепна гледка. Жената му предаде ключовете и му предложи да му покаже помещенията, но той отказа. Качи се с асансьора.

Помещенията бяха три. Първото беше приемна с диван и столове и секретарска стая едновременно. Две врати водеха към самите кабинети. Бяха мебелирани еднотипно: стандартните бюра, бюфети, столове. Той извади един изненадващо силен бинокъл от портмонето на кръста си и заоглежда покривната тераса на четири преки оттук и на шейсет метра под него.

Зрителното му поле беше напълно свободно. Подобно на наблюдателната площадка в тази сграда, и там покривната градина беше заобиколена от стъклена ограда. Обаче тази беше висока поне два метра и Хуан предположи, че стъклото е бронирано. Входът беше от асансьор, разположен в павилиона в южния ъгъл. Имаше и дълъг басейн с палуба от тиково дърво. В единия край на басейна се издигаше висок алпинеум, по който се стичаше вода, създавайки илюзия за истинска природа. Близо до алпинеума имаше гореща вана, вградена в скалите, за да прилича на истински извор, от която се вдигаше пара. Освен това се виждаха стотици растения, а между дърветата и шубраците се виеха пътеки. Покривната градина приличаше на излязла от «Дисниленд» и Хуан трябваше да признае, че е очарователна.

По-късно щяха да довлекат оборудването си от хотела. Легендата на Хуан беше, че е фотожурналист, затова се беше снабдил с обективи, десетки пъти по-силни от бинокъла, който носеше. За да влязат в Китай, той и Еди трябваше да посочат хотел, където ще отседнат, но отсега нататък офисът щеше да бъде техен дом.

Няколко часа по-късно си хапваха пържени пилета от Кей Еф Си и обсъждаха наученото през деня. Кабрило току-що беше завършил разказа си и използва един от хрупкавите картофи като остен, за да накара Еди да почне своя. Искаше им се Макс и останалите също да слушат, но сигналите на мобилните телефони твърде лесно можеха да бъдат засечени. А ако шифровката се окажеше твърде сложна за правителството, щяха да пуснат полицията подире им.

– Във фоайето има двама пазачи – започна Еди. – Ако нямаш карта за самоличност от сградата или предварително уговорена среща, няма да те пуснат да се разтакаваш наоколо. Всички доставки се извършват през задната врата. Пакетите са адресирани и вътрешната охрана ги разнася до съответните офиси. Разговарях с неколцина от доставчиците – изключения не се правят. Уговорих си среща с една търговска фирма на двайсетия етаж. Асансьорите се качват безпрепятствено до трийсет и осмия. На таблото има ключалка, за да можеш да се качиш на следващия етаж.

– Двата последни етажа имат акустична сигурност – отбеляза Хуан.

Еди кимна.

– Точно тук е номерът. Аз лично преброих етажите отвън. Физически. Те са четирийсет и един. Етажът, до който се стига с ключа, е като буфер между апартамента на покрива и останалата част от сградата. От трийсет и деветия с ключа се качваш до пентхауса.

– Асансьорите в средата на сградата ли са?

В отговор Еди само кимна.

– Входът за пентхауса е откъм южния ъгъл. Най-малкото там има асансьор, с който се стига до покрива.