Клайв Къслър - Мираж

– Тр ябва да намерим някого, който има такъв ключ – подхвърли Сенг.

– Това няма да ни помогне. Първо, обзалагам се, че три от ключалките са фалшиви и ключът работи само в един от асансьорите. Може да си сигурен, че горе охраната ще е строга. Щом някой неупълномощен прекрачи прага, се задейства алармата. Асансьорът за последните два етажа и покрива се блокира и викат полицията или охраната сама се оправя с нарушителите.

– Маскировка?

– Обмислям го – отговори Хуан. – Обаче това означава да знаем кой има право да се качва до трийсет и деветия етаж и след това до пентхауса.

Еди поклати глава.

– За да разберем това, трябва цял ден да се возим с асансьорите.

– Смяташ ли, че охраната ще го позволи?

Еди тъжно поклати глава.

– Не. Може би стълбите?

– На трийсет и осмия етаж ще са заключени вратите. Разбира се, можем да използваме шперц, но сигурно има и камери за визуално наблюдение. Ако смяташ да предложиш да спрем тока в сградата – сто на сто разполагат с генератор, който да поеме захранването, и акумулатори.

– Говориш така, сякаш това място е непробиваемо.

– До тук изглежда непробиваемо. Дори да можем да влезем в асансьорната шахта, пак ще ни отведе само до трийсет и осмия етаж. – Тази засилена охрана подсказваше на Хуан, че най-сетне е намерил бандита адмирал, защото той беше от хората, които много подробно планират своята безопасност. – Обзалагам се, че и вентилационната система свършва на трийсет и деветия етаж, а горните два имат собствена вентилация и отопление.

– Какво ще кажеш за структурните шахти на водопровода и тръбите за отходни води? – попита Един.

– Прекалено тесни са и на трийсет и деветия сигурно има сензор за движение.

– Значи няма скоро да си ходим. – Знаеха, че Кенин ще се подложи на пластична хирургия, за да промени външността си. Лекарят щеше да работи и живее в безопасното жилище. Ще го пускат да излиза за материали, но винаги под наблюдение. Кенин ще се върне сред обществото едва след пълното си оздравяване и когато вече изобщо няма да прилича на бившето си «аз».

– Добре. Ще държим няколко дни мястото под око, за да видим какво ще излезе.

Следващия ден на разсъмване забелязаха първата оживена дейност. Матовочерните стъклени стени на сградата си останаха както винаги непроницаеми. На покрива се появиха трима души от охраната. Хуан ги наблюдаваше през телеобектив, монтиран върху тринога. Единият остана при асансьора, докато останалите двама с извадени оръжия провериха всеки сантиметър от покривната градина. Разтваряха храстите с ръце и надникнаха зад водната струя на водопада. Горещата вана беше тъмна, затова единият от пазачите се зае да мушка по дъното с копие. Провериха всичко и нищо не пропуснаха. Хуан беше сигурен, че непрекъснато поддържаха и връзката помежду си.

Действаха много професионално, което беше доста потискащо. Беше обмислял да се качи някак си на покрива и от там да нахлуе в пентхауса, а не да дойде по целия път отдолу. Тези типове съсипаха идеята му. Щом връзката с единия пазач се изгуби, останалият при асансьора ще се върне в пентхауса и ще го заключи. Когато нападателите успеят да проникнат в апартамента, Кенин отдавна ще е избягал.

Той описа сценария на Еди.

– Значи го прогонваме, като преди това сме завардили всички изходи, и го пипваме на улицата – обобщи Сенг плана му.

Хуан обаче веднага видя недостатъка. Всъщност два недостатъка. Кенин можеше да се покрие в някой офис на по-ниските етажи и да изчака атаката да отмине. Второ, веднага щом бъде установено проникването, ще повикат полицията. За да уреди безопасната си квартира, Кенин е имал нужда от местна помощ със сериозно влияние.

Докато стигне до фоайето, районът щеше да е пълен с полиция. Невъзможно би било да го последват, камо ли да го отвлекат.

Минаха още няколко часа, през които нищо не се случи. Еди изучаваше градината на покрива, докато Хуан се разхождаше из приемната, опитвайки се да измисли някакъв план. Същите трима охранители пак излязоха от асансьора и отново претърсиха градината, за да се уверят, че нищо не се е променило в тяхното високо плато от бетон и стъкло. Еди повика Председателя и му подаде своя бинокъл да погледне.

След проверката двамата пазачи изчезнаха в асансьора, а този, който стоеше пред вратата му, остана. Малко по-късно от асансьора слезе жена в бяла хавлия. Имаше вид на китайка, малко попрехвърлила осемнайсетия си рожден ден. Кенин очевидно ги обичаше млади, но в рамките на закона. Щом стигна до палубата около басейна, тя остави ракитената кошница, която носеше, и с помръдване на раменете свали хавлията. Хуан и Еди очакваха да се покаже по бикини и с изненада установиха, че носеше цял плувен костюм, каквито предпочитаха олимпийските плувци.