Клайв Къслър - Мираж

– Сигурно правиш това за спасението на душата си.

– Точно така, плюс една десета от цялото ти богатство – ухили се Кабрило.

– Ха, моят Миша е добро момче, но крайно лош преговарящ. Ти ме обичаш братски и точно затова поправих коритото ви. Двамата си прекарахме чудесно, докато хората в моята корабостроителница превръщаха обикновената котка в лъв. Дори само заради тези спомени би трябвало да ме измъкнеш безплатно от тук.

Хуан бурно възрази:

– Можех да поискам двойно повече пари и Михаил щеше да плати, защото и той не знае всички твои сметки в швейцарски банки. – В този момент завъртя шперцовете и отключи бравата.

Първото нещо, което адмиралът направи, беше да го прегърне мечешката и да го разцелува трикратно по руски.

– Сред хората ти си светец.

– Махни се от мен, луд руснако – безгрижно каза Хуан, докато се измъкваше от мечешката прегръдка. – Още не сме навън.

Бородин стана сериозен.

– Имаме много за обсъждане. Моментът на моя арест не беше случаен.

– Не сега. Да вървим.

Те се вмъкнаха с пълзене в килията на Кабрило. Хуан извади микропредавателя, започна наум да отброява времето и натисна бутона за активиране. След това взриви пластичния експлозив, който бе залепил на безопасно разстояние за външната стена на затвора. Шумът бе приглушен от разкъсаните сгурбетонови блокчета, но въпреки това сътресението бе почувствано във всяко кътче на сградата. Пазачите веднага щяха да бъдат вдигнати по тревога.

Хуан се наведе, за да се вмъкне в клаустрофобичното пространство между двете стени, и се обърна към Бородин:

– Каквото и да става, не се отделяй от мен.

Юрий кимна мрачно, добродушието му бе отстъпило място на истинска загриженост за собствената съдба.

Поеха странично в тясното пространство, промъквайки се край тръби, които излизаха от пода и продължаваха нагоре. Те бяха част от огромната амонячна охладителна система, която задържаше и малкото топлина, поддържана в затвора, за да не се стопи вечно замръзналата земя, върху която бе построен. Въздухът стана труден за дишане от миризмата на химикали след експлозията, когато наближиха пробива в стената.

С-4 беше избил назъбена дупка в бетонната секция с големината на капак на канализационна шахта. Отломки от циментовата секция заскърцаха под краката му, когато Кабрило се промъкна през отвора. Озова са в далечния край на рова, който обграждаше сутерена на целия затвор. Това също беше част от мерките латентната топлина на сградата да не разтопи вечно замръзналата земя.

На три метра и половина над главите им имаше плочи, които скриваха рова. В плочите, подпирани от желязно скеле, имаше много дупки, така че въздухът свободно да циркулира. Някои от тях бяха запушени от навалелия сняг, който беше нападал върху тях след сътресението от взрива.

– Хайде! – извика Хуан сред воя на сирените.

Те хукнаха надалеч от дупката в стената, защото охраната в кулите със сигурност беше видяла взрива. Беше все едно да тичаш из лабиринт. Трябваше да се извиват и прегъват заради безбройните подпори, които оформяха скелето. Въпреки това само акробат би могъл да се движи по-бързо от тях. След като завиха зад ъгъла, Кабрило измина още няколко метра и започна да се катери нагоре. Металът беше толкова студен, че чувстваше ръцете си като попарени. Плочите бяха обезопасени отгоре с болтове, прекарани през отвори в металната конструкция и затегнати с гайки. Друг гел, е формула да разяжда метал, стопи гайките и самите болтове.

Шестте минути, с които Кабрило разполагаше, бяха почти изтекли. Натисна с рамо, за да провери каква съпротива ще окаже перфорираната метална плоча след толкова десетилетия, и зае позиция да я повдигне.

– Дръж се за мен и всичко ще бъде наред – предупреди той отново. – Половината от това, което ще се случи, е чисто представление.

Натисна с рамо и за негова изненада плочата се вдигна, преди още да беше готов.

Затворническата аларма продължаваше да вие, но постепенно я заглушаваше мощното плющене на витлата на бързо приближаващ хеликоптер. Стрелката на хронометъра в главата му стигна до нулата и Кабрило отмести металната плоча. Той се изкатери нагоре и излезе от рова, знаейки, че синята му затворническа униформа се вижда ясно на снежния фон. Внимателният пазач щеше веднага да го забележи, обаче той разчиташе на човешкия инстинкт, че няма да бъде забелязан. Пазачите сигурно вече се озъртаха за приближаващия хеликоптер.

Видя го отвъд оградата на затвора – тъмнозелено насекомо, което постепенно нарастваше. Накрая успя да различи един тромав «Камов – 26». С два главни винта, монтирани един над друг отгоре на фюзелажа, които се въртяха в различни посоки, машината нямаше нужда от дълга заострена опашка и опашен винт. Така шестместният хеликоптер приличаше на летящ микробус с два къси странични руля, завити към задната му броня.