Клайв Къслър - Мираж

Но независимо какво щеше да намери, срокът от шест минути беше непоклатим.

Зае се с последните остатъци от мазилката, вече напълно повярвал във възможностите на гела. Щом свърши, взе комплекта си за отваряне на брави, последното, което беше извадил от скривалището, и с ритници си проби път през циментовите блокове. Те рухнаха в тебеширенобяла купчина.

– Юрий – прошепна Хуан театрално, щом се изправи на крака.

Намираше се в дълъг коридор с поне двайсет врати на килии. В

далечния край можеше да види къде коридорът завива под прав ъгъл. От проучването на строителните планове знаеше, че веднага след завоя има още една килия, после следваше стълбището, което водеше на първия етаж. Приличаше на отделението на Анибал Лектър без зловещата пластмасова стена.

– Кой вика? – попита слаб глас, който той познаваше от години на обща работа.

Хуан отиде до вратата на килията, където реши, че се намира, но тя се оказа празна.

– Вляво от теб – упъти го Юрий.

Хуан дръпна капака на шпионката и пред него се оказа Юрий Бородин, бивш командир на военноморската база във Владивосток. В корабостроителницата на Бородин «Орегон» беше преоборудван с усъвършенствани и интегрирани оръжейни системи, след като оригиналният кораб изживя времето си и бе готов да бъде нарязан за скрап. Свръхмодерното му магнитохидродинамично задвижване беше монтирано в друга корабостроителница, контролирана от Юрий. Преоборудването струваше почти сто милиона долара, но след като бившият началник на Хуан в ЦРУ му бе разрешил да превърне

«Орегон» в онова, което беше сега, парите не бяха проблем.

Сребристата коса на Бородин се спускаше изтощена от двете страни на широкото му лице, но очите му още бяха черни и нащрек като на хитра лисица, какъвто всъщност беше. Не бяха го съкрушили. Ни най-малко дори.

На лицето му се изписа бдителност и объркване, докато го оглеждаше, сякаш го разпознаваше, но не можеше да се сети откъде. В миг по лицето му се разля широка усмивка, показвайки белите му зъби.

– Председателю Хуан Кабрило! – възкликна той високо, преди отново да сниши глас. – От всички затвори във всички градове по света – защо ли не съм изненадан, че си в този?

– Черният гологан от пословицата – отговори сериозно Кабрило.

Бородин протегна ръка през шпионката, за до го пипне по главата.

– Какво си си причинил?

– Разкрасих се специално за теб. – Хуан извади шперцовете и се зае с бравата.

– Кой те изпраща?

– Миша. – Капитан Михаил Каспоров беше дългогодишен помощник и адютант на Бородин.

– Бог да благослови момчето. – Внезапно го споходи мрачна мисъл. – За да ме спаси или да ме убие?

Хуан само вдигна очи от бравата, която почти беше отключил.

– Параноята ти няма ли граници? Разбира се, за да те спаси, идиот такъв.

– Ах, той е добро момче. А що се отнася до параноята ми, господин председател на корпорацията, сегашното ми местоположение доказва, че не съм бил достатъчно параноичен. Е, приятелю, какво ново?

– Да видим: гражданската война в Судан затихва. «Доджърс» отново нямат свестни питчъри и според мен половината Кардашиян се женят, а другата половина се развеждат. А и ти отново си успял да ядосаш не когото трябва.

По време на безогледното си изкачване до върха в руския военноморски флот с подкрепата на крайнодесни политически приятели, подобният на живак адмирал Пьотър Кенин остави следа от разрушения в килватера си – съсипани кариери и в един случай дори подозрителната смърт на свой съперник. Сега, когато беше станал един от най-младите флотски адмирали в историята на страната, се понесоха слухове, че скоро ще се гмурне в политиката под бащинското крило на Владимир Путин.

Юрий Бородин беше един от враговете на Кенин и макар да се радваше на много добро положение сред върховното командване, за да бъде разкаран с лека ръка, бе арестуван по скалъпени обвинения и изпратен в този затвор да чака началото на процеса. Процес, който най-вероятно никога нямаше да доживее. Фирма, която Кенин контролираше, управляваше затвора от името на държавата в публичночастно партньорство, твърде подобно на онова, което доведе до израстването на олигарсите след рухването на комунизма. Смъртта му можеше лесно да се организира и вероятно щеше да настъпи, щом поутихне първоначалната шумотевица около ареста.

Това, че Бородин е корумпиран, беше всеизвестно, но нарочването на един от многото излизаше малко като руска рулетка. Корупцията сред руските военни беше нещо толкова естествено, колкото мръсните униформи и скапаната храна.