Клайв Къслър - Мираж

След десет минути смразяващ студ, който му се стори цяла вечност, шумът на витлата се промени, когато наближиха борова горичка под високи заострени скали. Най-сетне щяха да кацнат. Бородин щеше да наругае Председателя за това мъчително пътуване, но едва след като спре да трепери.

Машината се спускаше все по-ниско и по-ниско, докато най-накрая двамата мъже просто се измъкнаха от примките и се приведоха под въздушния поток, който запращаха по тях свистящите и плющящи винтове. Бородин очакваше, че хеликоптерът също ще се спусне на земята, вместо това ревът на турбините се усили и безформената машина отново се понесе на изток, оставяйки сами двамата мъже сред замръзналата пустош.

Знаеше, че двамата след час, ако не и по-малко, щяха да загинат от хипотермия. Но също така знаеше, че Хуан Кабрило едва ли е изпразнил торбата с номерата.

Бородин посочи към мястото, където хеликоптерът се беше скрил зад едно скалисто възвишение.

– Да, примамка, браво.

Хуан премина от руски, един от четирите езика, които владееше, на английски с руски акцент, за да се избъзика със синтаксиса на Бородин.

– Да, примамка.

– А пилотът? Той ще се измъкне ли?

– Защо да не се измъкне? Нали седи пред пулта за управление на «Орегон».

Хуан се наслади на поредицата от чувства, които се изписаха по обветреното лице на Юрий, докато осмисляше чутото. Неразбирането отстъпи място на проумяване, което отстъпи място на ужаса от станалото и възмущение от възможните последици.

– Искаш да кажеш, че докато фучахме из планините на метри от земята, в кабината не е имало пилот? Че можеше да ни убие, докато си е седял на спокойствие и в безопасност на вашия кораб?

Хуан не можа да се сдържи и го подразни още малко:

– Моят пилот, Гомес Адаме, прякоросван така, заради флирта с жена, която удивително приличала на Керълайн Джоунс, истинската Мортиша [2] Мортиша Адамс от филма "Семейство Адамс". – Б.пр. , разполагаше с по-малко от седмица да тренира телеуправлението на «Камов», след като го купихме и монтирахме електрониката.

– Ти си луд!

– Напълно – съгласи се Хуан с усмивка. – Хайде.

Той го поведе към горичката наблизо, където ги чакаше друга изненада от екипа на Кабрило. Беше снегомобил «Линкс Рейв» RE 800 R, боядисан в матовобяло, което съответстваше едно към едно на снега. С широката си верига и двойни състезателни ски той беше съвършената машина са пресичане на арктическия терен. До него лежеше торба с каски и бели арктически екипи. Единият се отопляваше от акумулатор, а другият можеше да се включи към електрозахранването на снегомобила. Имаше и ватирани ботуши и ръкавици.

– Облечи се. В затвора имат хеликоптер и скоро ще ни подгонят.

Юрий подхвърли, докато се обличаха:

– Значи затова не сменихме посоката, когато отлетяхме от там. Искал си да подгонят руската машина?

– И докато преследват празния «Камов» на изток, ние ще поемем на север, където ни очаква «Ор егон».

– Колко време?

Хуан прехвърли крак през седалката на моторната шейна и запали 800-кубиковия двигател «Ротакс». Надвиквайки воя на двутактовата машина, отговори:

– Около час.

Пъхна жака на кабела, който висеше от шлема в сателитния телефон, който също беше скрит сред оставеното оборудване.

– Обажда се Едмон Дантес – кодовото му наименование намекваше за прочутия затворник, който избягва от доживотна присъда в шедьовъра на Дюма «Граф Моите Кристо». – Излязохме от замъка Ив.

– Едмон – чу се щастливият отговор на Макс Хенли, – готов ли си да намериш съкровището и да си отмъстиш?

– Съкровището ще бъде преведено по анонимна сметка веднага щом се върнем на борда, а отмъщението никога не ми е влизало в плановете.

– Как мина? – попита Хенли, зарязвайки преструвката, че не е бил загрижен за безопасността на Хуан.

– Засега безпроблемно. Фишеците свършиха по-добра работа, отколкото можеше да се очаква, а ако се наложи, Гомес можеше да прекара хеликоптера и през иглени уши.

– Председателю, телефонът е включен на високоговорител в командния център – провлечено каза Джордж Адаме – и аз няма как да не се съглася.

Хуан си представи красивия тексасец с неговия провиснал мустак на стрелец от Дивия запад, седнал вдясно зад командирското кресло в средата на високотехнологичния команден център на «Орегон». Докато караха Кабрило към затвора, Адаме беше управлявал безпилотния «Камов» от «Орегон» до предварително избраното място около комплекса с един от верните другари на Юрий, който трябваше да запали двигателя, щом получат сигнала на Хуан.