Клайв Къслър - Мираж

Копнееше за сън така, както алкохоликът копнее за алкохол.

Обаче в звездата, която привлече вниманието му, имаше нещо чудновато. Липсваше ѝ хладната отчужденост на заобикалящите я посестрими, яхнали разделителната линия между небето и хоризонта. Тя пулсираше, сякаш нарастваше и го зовеше така, както сирените се призовавали Одисей, привързан за мачтата на своя кораб, опитвайки да го примамят към скалите.

Към опасността.

Към неговата и на моряците му смърт. Звездите не растат!

Това беше затворническият хеликоптер!

3.

Бородин излезе от предизвикания от топлината ступор. Той потупа Кабрило по рамото и макар виковете му да бяха заглушени от каската и визьора, бяха толкова настойчиви, че Председателя всичко разбра.

Хуан даде газ, без да го е грижа за тежкия терен. В същото време по сателитния телефон се обади Макс.

– Току-що лошите се появиха зад вас. Изскочи иззад скалистите възвишения и лети ниско над земята. Не го видяхме да идва.

– Заглушавате ли?

– Всичко, освен тази честота – отговори Хенли.

Хуан направи сметките наум, но колкото пъти прехвърляше сценария, времето все не му стигаше. Хеликоптерът щеше да ги настигне, преди да успеят да се доберат до кораба. Точно се готвеше да нареди на Макс да свалят машината, когато Бородин го затупа още по-настойчиво по гърба. Той се обърна и видя осветеното небе около МИЛ като короната на черно слънце.

Вероятно бяха изстреляли няколко ракети от UB-32 – ракетните гондоли за залпов огън, закрепени от двете страни на фюзелажа. Далекобойността им беше голяма, неуправляваните ракети се носеха на широк периметър, а бойните им глави бяха конструирани така, че да се пръскат като шрапнели.

Когато се обърна напред и отново даде газ, чу в телефона как Макс даде заповед да свалят преследвача им.

На трийсет и няколко километра от тях капакът, който скриваше една от 20-милиметровите картечници «Гатлинг» на «Орегон», се отвори и шестцевната картечница се издигна на стрелкова позиция от своя редут. С ужасяващо машинно тракане тя избълва завеса от волфрамови куршуми. Корабните оръжия бяха толкова точни, че нямаше нужда в мунициите да се включват трасиращи патрони. Пилотът на хеликоптера и неговият помощник така и не видяха какво изскочи насреща им от тъмната нощ.

Петсекундният откос изпълни въздуха с четиристотин куршума и почти всички улучиха МИЛ в предната част или разкъсваха вече падащите към земята отломки. Чувствителното гориво на машината се възпламени, превръщайки я в огнена топка, която увисна за секунди на хоризонта, преди земното притегляне да си каже думата и да я стовари върху леда, все едно падаща звезда е рухнала на земята.

По чиста случайност два от куршумите бяха улучили две от изстреляните ракети, но останалите двайсет и осем се разпръснаха като ветрило, заграждайки Кабрило и Бородин със смъртоносен бараж.

В тези последни трескави секунди Председателя търсеше начин да ги изведе от смъртоносния огън, но ледът сякаш дейно се опитваше да провали неговите усилия. Отляво и отдясно се издигаха ледени гребени, които дори снегомобилът не можеше да изкачи. Бяха в капана на малък каньон и единственият начин да се измъкнат бе скоростта.

Ирония на съдбата беше, че снегомобилите не бяха така добри на леда, колкото върху сняг. Гумената верига загряваше и бързо се износваше, но в момента на Хуан изобщо не му пукаше за това дали ще се разпадне, стига това да стане, когато вече са на кораба. Първите взривове изтрещяха зад тях и шумът бе заглушен от ледените стени, но веднага след това останалите ракети започнаха да падат около тях. Всяка се взривяваше с ярко цвете от пламък и лед. И стоманени шрапнели.

Замръзналото море беше начупено от взривовете в поредица от малки изригвания, които изпълниха въздуха със сняг. Още ракети долетяха в атака, която започна да се струва безкрайна на Хуан. Той почувства странното подръпване, когато шрапнели минаха през отопляемия му арктически екип, а друг отметна главата му, щом се удари в коравата пластмасова каска.

В същия миг Юрий изхърка някак си влажно и се отпусна тежко върху гърба на Кабрило.

Хуан разбра, че приятелят му е улучен, но не и колко тежка е раната. Последната ракета избухна зад тях в момента щом се измъкнаха от смъртоносния каньон. Той протегна ръка назад, плъзна я по страната на Бородин и когато я издърпа и погледна, белият найлон беше почервенял от кръв. Сега, когато хеликоптерът вече го нямаше, той светна фара на снегомобила. На светлината погледна отново кръвта – в нея се виждаха малки въздушни мехурчета – значи Бородин беше улучен в белите дробове.