Клайв Къслър - Мираж

Оставаха им още километър и половина.

– Макс, чуваш ли?

– Тук съм. Дано не сте били близо до ракетите.

– Бяхме точно сред тях. Юрий е улучен в белите дробове и има тежък кръвоизлив. Кажи на Джулия да слезе в гаража за лодките. – Джулия Хъксли, обучен от военния флот медик, беше главният лекар на «Орегон».

– Още ли държиш на прехвърляне с лодката с надуваеми бордове и твърд корпус?

– Няма време. Доближи кораба колкото може по-близо до леда.

– Ще остане открито водно пространство от около шейсет метра.

Хуан не се поколеба.

– Няма проблеми. – Но тайно си каза, че проблемът е сериозен.

Вятърът беше ерозирал леда в гребен, който се простираше на изток в извисяваща се дълга извивка, все едно някоя от големите вълни на Уайкики бе замръзнала насред движение. Хуан завъртя газта докрай и почувства как тежестта на Юрий намалява, докато машината се катери нагоре и след това се поизправя от центробежните сили, докато се носят с пълна скорост. Изскочиха от края на замръзналата вълна. Ледът стана неравен като гофрирана ламарина и принуди Хуан да намали малко скоростта. Всяка неравност раздрусваше тялото му, все едно беше боксовата круша на някой световен шампион. Надяваше се, че Бородин е изгубил съзнание, за да не изпитва болки.

Прекара снегомобила между две ледени бабуни, заобиколи трета, и ето, пред него се показа толкова примамливо близо «Орегон». С многото запалени светлини изглеждаше празнично весел като круизен лайнер. От водата между кораба и замръзналата ледена повърхност се вдигаше пара.

От наблюдателницата си можеше да види, че Макс използва маневрените дюзи на носа и кърмата, за да се промъкне със сто шейсет и седем метровия кораб колкото може по-близо до ледената покривка, но беше уверен, че неговият стар приятел ще направи всичко възможно, за да затвори тази дупка.

Въпреки тежкия терен Хуан даде газ и двигателят зарева в протест, а гумената верига превъртя, запращайки парченца откъртен лед назад. Все едно, че излетяха от мъглата на собственото си сътворение. Той се целеше в мидела на кораба, където зееше широко отворена врата, наподобяваща гаражна. Това беше трюм, от който можеха да спускат малките плавателни съдове: от осемместни лодки с надуваеми бордове и твърд корпус до мореходни каяци. Гаражът беше изпълнен със светлина – фар за Кабрило и неговия тежко ранен спътник.

– Др ъж се – ненужно каза Кабрило, когато наближиха края на ледената плоча.

Нямаше ясна разделителна линия между океана и леда, просто повърхността под машината започна постепенно да се начупва. Онова, което преди беше твърдо, сега се превръщаше в полюшващи се парчета, които ставаха все по-тънки, докато машината не започна да се крепи на ледена каша като в хладилниците на рибарски магазин. Металните ски не намираха опора. Онова, което ги държеше над водата, беше инерцията, поддържана от слабото сцепление, което широката верига успяваше да намери в кишата.

Скоро се озоваха над спокойна чиста вода, от която се издигаха струйки мъгла. Въпреки това снегомобилът продължаваше да върви, а килватерът от ледена каша се превърна в пенеща се вода. Хуан се наклони назад, докъдето смееше, за да не заорат ските във водата – напълно реална възможност, която щеше да запрати и двамата като парцалени кукли в океана. Видя, че се носят на крачкадве от целта. Наведе се малко напред, защото прецени, че тежестта на Юрий е достатъчна да държи ските над водата. Кабрило и преди беше вдигал снегомобила на верига, както се наричаше тази маневра, но никога не го беше опитвал с пътник зад себе си и при толкова високи залози.

Двигателят «Ротакс» работеше безупречно и те се плъзнаха под водата, без да подскачат весело като хвърлен плосък камък, а с равномерната сила на превозно средство, построено специално за тази цел. С приближаването корабът израстваше все по-голям, докато накрая закри океана от погледа на Кабрило. Той осъзна, че скоростта по друг начин се беше превърнала във фактор. Движеха се твърде бързо и щяха да се блъснат доста силно в рампата на гаража, покрита с тефлон. При сегашната скорост щяха да се оттласнат от нея като воден скиор и да се блъснат в далечната стена с такава сила, че обезопасителната мрежа щеше да ги среже на парчета. Обаче, намалеше ли скоростта твърде рано, снегомобилът щеше да потъне като камък във водата.

Той леко завъртя газта назад, за да провери как ще реагира машината, и само след половин секунда се паникьоса, щом видя, че ските нагазиха по-дълбоко. Отново даде пълна газ. Нямаше начин да направи нужните изчисления. Всъщност имаше, но затова му трябваше суперкомпютър или мозъкът на Марк Мърфи. Но сега беше сам.