Клайв Къслър - Мираж

Според хората на «Орегон» шофьорът на снегомобила се опитваше да се самоубие, докато се носи с осемдесет километра в час по повърхността на водата към стоманения борд на товарния кораб, който се извисяваше над Хуан и Юрий като крепост над двама самотни ездачи.

Хуан усети, че намали твърде късно, и стегна тялото си за съкрушителния удар. Оказа се обаче, че изборът му на време е съвършен. На няколко метра от рампата намали, оставяйки шейната да вдигне голяма вълна, която от своя страна уби още от инерцията. Щом започна да потъва, машината влезе в трюма, ските стъпиха на потопената във вода начална част на рампата и снегомобилът изпълзя от водата така контролирано, че на Кабрило се наложи само съвсем леко да натисне спирачките, за да спре.

Настъпи пауза от около половин секунда, през която всичко в главата му беше застинало, преди екипът да започне да изскача от херметическите врати и иззад екипировката. Хората му нагазиха в развълнуваната вода, която продължаваше да се стича от снегомобила по рампата, все едно ловджийско куче се отърсва от водата, след като е извадило гъска от езерото. Чу се аларменият сигнал, който известяваше, че гаражната врата се затваря. Няколко ръце се протегнаха към Юрий Бородин, за да го положат на докараната количка. Веднага щом измъкнаха ръцете му от ръкохватките върху арктическия костюм на Кабрило, той си свали каската и се обърна да види как е приятелят му.

Джулия Хъксли, Хъкс или «докторе» за повечето от екипажа, вече се беше навела над Бородин, докато един санитар внимаваше руснакът да не падне от количката. Облечена в операционен костюм, тя стоеше в студената вода, без да обръща внимание. Първото, което направи обучената във военния флот лекарка, беше да вдигне визьора на каската.

Сякаш някой вдигна капака на шлюз – от долната част на каската бликна поток кръв. Каската беше толкова тясна, че всичката кръв, която Бородин беше изкашлял от пробития си бял дроб, се бе събрала около долната му челюст и при всяко кашляне бликваше наново от устата му. Джулия свали каската му, мислейки си, че вероятно се е удавил в собствената си кръв. Но щом я свали, а кръвта се стече във водата около краката ѝ, мъжът отново се разкашля, изпръсквайки медицинската ѝ маска и операционна престилка.

Хуан се дръпна да им направи място и в същия миг един от фелдшерите подаде на Джулия скалпел. Тя започна да реже обемистия бял арктически костюм, докато друг започна да подготвя стойка за инфузия, за да се напълнят отново пресъхналите му вени с натриев хлорид като временен заместител, преди да започнат кръвопреливане от корабната кръвна банка.

Ватираният арктически костюм падна под скалпела на Хъкс, докато най-сетне болезнено слабите гърди на Юрий и едната му ръка за инфузията бяха разголени. Всеки път, когато Юрий се опитваше да издиша въздуха, от дупката в гърдите му излизаше пяна и се всмукваше обратно, щом вдишваше. Останалата част от обнаженото му тяло беше покрита от синини и охлузвания, получени по време на траялите със седмици побоища.

От червената количка с оборудване Хъкс грабна голяма лепенка и свали обвивката ѝ. Тази разновидност на превръзки за бойното поле позволяваше на въздуха да излиза от раната, но не и да влиза през нея. Така колабиралият бял дроб на Юрий щеше да получи възможност отново да се напълни с въздух. Хъкс и нейните помощници внимателно обърнаха Юрий на наранената му страна. Тази поза улесняваше работата на поразения бял дроб. Едва сега Джулия свали стетоскопа от врата си и се зае да преслуша сърцето на пациента. Тя местеше слушалката по покритите с охлузвания от побоищата гърди на Бородин, все едно че прочесваше плаж с металотърсач. И подобно на тези ловци на късмета, изглежда, не откри онова, което търсеше.

– Кръвно налягане? – попита тя.

– Много ниско – отговори фелдшерът, който наблюдаваше екрана на апарата за измерване на кръвно.

– Същото важи за пулса. – Джулия вдигна поглед, видя линията на пулса на екрана да тече на дълги криви и реши, че тук нищо повече не може да направи. – Добре, хора, хайде да го откараме в медицинския отсек. – Гласът ѝ звучеше отсечено и заповеднически като на човек, който е поел цялата отговорност.

Тя размени поглед с Кабрило и печалните ѝ черни очи му казаха всичко, което трябваше да знае.

– Не – изхриптя Бородин. Някак си беше успял да отвори очи.

– Съжалявам, но няма «не» – пресече го Хъкс и отпусна ръка върху неговата. – Хайде, карайте го.