Клайв Къслър - Мираж

– Във филма [3] "Казабланка". – Б.пр. – каза Макс, докато пресичаше каютата, за да се настани на другото столче пред бара до Хуан – Боги [4] Хъмфри Богарт. – Б.пр. най-накрая моли Сам да изсвири «Докато времето минава». Казвам това само защото дори с вилици не мога да свиря.

Хуан се поусмихна.

– Истината е, че тук така или иначе няма място за пиано. – Подаде една от чашите на Макс и вдигна своята: – За Юрий Бородин.

– За Юрий – повтори Макс и двамата гаврътнаха водката.

Макс Хенли беше първият човек, когото Кабрило нае, когато създаде Корпорацията по препоръка на своя бивш ментор в ЦРУ Лангстън Овърхолт Четвърти. По това време Хенли управляваше пункт за изкупуване на скрап в Южна Калифорния и след обмисляне на предложението, което не трая повече от минута, го прие. Преди скрапа се беше занимавал с морско инженерство и морско спасяване, а още по-рано бе управлявал бързи катери по всеки сантиметър плавателна река в Южен Виетнам.

Набит, с румено лице, ореол от червеникавокафява коса, която украсяваше задната част на черепа му, и нос, чупен толкова пъти, че човек би могъл да го сметне за професионален боксъор, Макс беше човекът за подробностите в екипа. Независимо колко смахнат беше планът, измислен от Кабрило, Макс щеше да го придвижва, докато бъде осъществен.

– Вече съобщих на Миша Каспоров – каза Хенли, без да го поглежда в очите.

Тази задача по право се полагаше на Председателя, но Хуан беше благодарен на своя приятел, че е съобщил на Миша Каспоров за съдбата на неговия началник. Той вдигна наздравица за Хенли с отново напълнените чаши и гаврътна своята с леко потрисане.

– Помоли да погребем Юрий по моряшки с руски военни почести – продължи Макс. – Накарах Марк да изрови в гугъл каква е подходящата церемония. – Той подаде на Хуан лист.

Кабрило проучи церемонията. Типично руска, тя беше малко сантиментална и донякъде надута, но с вярно чувство на патриотизъм, което, каза си Председателя, би могло да се приеме и като обобщение на Юрий.

– Уведоми екипажа, че ще проведем церемонията в 07:30.

– Не че тази вечер ще ти пука особено – продължи Макс, – но Миша спази договора за измъкването на Юрий от затвора. Остатъкът от парите е преведен по временната ни сметка на Кайманите.

Хуан наля по още една водка.

– Честта на крадците.

– Амин. – Хенли посочи вечерята на Кабрило. – Ще ядеш ли това?

Хуан придърпа таблата.

– Всъщност да, защото умирам от глад. Ако искаш, можеш да изпиеш виното. Макс заобиколи бара, за да извади две нови охладени чаши за шотове, и ги напълни от бутилката водка.

– Ще пасувам за водката – каза Хуан. После продължи: – Миша знае, че животът му не струва пукната пара. – И потопи вилицата в чилито.

– Вече сме го обсъждали. Той знае правилата и се е задействал. Каза, че имал скривалище в Африка, където Кенин не може да го намери.

Кабрило кимна безмълвно. Познаваше много мъртви и затворени бегълци, които смятаха, че никога няма да бъдат намерени. Каспоров обаче не беше негов проблем.

– Някаква информация от Линда?

Линда Рос беше трети помощник-офицер на «Орегон». Дребна жена с вид на елф, която някога се беше сблъсквала с ограниченията за кадърни хора във военния флот, сега изпълняваше задача с един от редовните клиенти на Корпорацията.

– Тя и емирът са напуснали Мароко с яхтата му и са на път за Бермудите.

Емирът на едно от Обединените арабски емирства настояваше да пътува с членове на Корпорацията винаги щом напускаше родната си страна, въпреки че бе съпровождан от истинска армия телохранители. Обикновено искаше «Орегон» да следва неговата стометрова суперяхта «Шакир», но сега корабът им трябваше за спасяването на Юрий, затова арабинът беше успокоен, като му пратиха Линда за спътница. Макс продължи:

– Щом излезем от леда наоколо, без проблеми ще ги настигнем.

Когато Хуан превърна «Орегон» в хибрид между боен кораб и плавателен съд за събиране на информация, какъвто беше сега, между многото му способности беше и да плава през лед с дебелина деветдесет сантиметра. Обаче в тези северни води най-голямата опасност представляваха плаващите айсберги и макар бордовете му да бяха бронирани, един кос удар можеше лесно да ги разпори, както се беше случило с «Титаник». Докато не излезеха от опасната зона, нямаше да могат да отворят дроселите на най-мощните двигатели на света – революционните магнитохидродинамични двигатели, които можеха да тласкат кораба през вълните със скоростта на състезателен автомобил.