Клайв Къслър - Мираж

След секунди Юрий се озова до него. Двамата мъже притиснаха гърбове към безличната стена на затвора.

Сега, когато наближи, Хуан можа да види малките криле, които бяха монтирани малко зад пилотската врата.

Нервен пазач пусна дълъг откос със своя АК, макар хеликоптерът още да беше извън обсег. В отговор от малкото крило беше изстреляна ракета, която полетя към оградата, а от другото тежка картечница започна да плюе пламъци и куршуми покрай плексигласовото кълбо на кабината. От оръжието се посипаха гилзи с размери на фиала за пура, а новият сняг, навалял между оградата на терена и сградата, оживя под оловния дъжд.

– Бегом! – изрева Хуан, за да надвика оглушителния трясък.

За огромна изненада на Юрий той се втурна право под дъжда от куршуми, който се лееше от картечницата, сякаш участваше в атаката на леката бригада срещу руските оръдия при Балаклава.

«Каквото и да става, стой до мен», беше казал Кабрило, известен и като Председателя, и за свое собствено удивление, Юрий с пълно гърло нададе крясък, който остана нечут заради шума от сирената, хеликоптера и трясъка на картечницата, и се втурна след своя приятел.

Ракетата се взриви в основата на оградата, изхвърляйки във въздуха сняг и късове замръзнала земя. Бородин очакваше всеки миг някой откос да го пререже, защото около тях изригваха гейзери сняг, вдигани от куршуми, които още не бе чул да профучават край него.

Тогава почувства лек удар по долния край на левия крак. Не беше толкова силен, че да го повали, но въпреки това залитна. Така разбра, че не е имунизиран срещу огромното количество куршуми, които бълваше картечницата на хеликоптера. Всъщност обаче нямаше куршуми. «Камов» стреляше с халосни патрони, а детонациите, които хвърляха снега на три метра във въздуха, се дължаха на малки заряди, които екипът на Кабрило беше посял, просто хвърляйки ги по време на бурята през оградата.

Обаче късметът им не можеше да продължава вечно.

Автоматичният огън на пазачите започна да ги търси, малките свръхзвукови куршуми свиреха край главите им. На Бородин му се дощя Кабрило да не беше толкова мекушав: ако той бе планирал това бягство, картечницата на хеликоптера вече да е отнесла високите наблюдателни кули на пазачите. Обаче Хуан беше по-различен. Макар да бе наемник, не по-малко корав от всеки в занаята, не си падаше по убиването, освен ако не се налага, дори по този начин да излага живота си на опасност. Хуан не познаваше тези мъже, не знаеше, че са частната армия на Кенин, на която се плащаше повече да бъде вярна на адмирала, отколкото на майка Русия. Носеха униформите на своята родина, но бяха наемници като Кабрило.

Докато все повече истински куршуми разравяха замръзналата почва, те успяха да пресекат откритото поле на смъртта, без никой от тях да пострада. Ракетата беше взривила част от оградата близо до една от опорите, оставяйки достатъчно голям отвор да минат през него, но трябваше да завият наляво, за да избегнат купчината режеща тел, паднала на земята.

Сега, след като се бяха измъкнали от периметъра и хеликоптерът беше още по-близо, Бородин видя, че от «Камов» висяха толкова дълги въжета, че се влачеха по земята.

Хуан отиде до въжетата и бързо намери клуповете за крака и ръката.

– Хвани се! – извика той сред шума на витлата и трясъка на престрелката.

Обратната тяга на витлата беше равна на ураган пета степен.

Пилотът, изглежда, беше видял, че двамата мъже са заели местата си, защото веднага щом Юрий намести крака и ръката си, изпита усещането, че стомахът иска да излезе през петите му.

Машината се издигна, завъртя се, размятвайки двамата мъже като махало, и се откъсна от земята на близо трийсет метра под тях. Когато хеликоптерът набра скорост, вятърът се впи в изложените им на него тела с хиляди остри игли, от които кожата им стана безчувствена, а очите – неспирен извор на сълзи.

Бородин се бореше да не изпусне въжето, молеше се планът на Кабрило да предвижда скорошно кацане и вмъкване в топлата кабина и познавайки стила на Хуан, там трябваше да ги чака бутилка хубаво бренди. Не беше сигурен колко дълго ще може да издържи. Обаче щом погледна надолу към носещите се под тях сняг и голи скали, реши, че може да остане така до края на живота си, защото падането означаваше сигурна смърт.

С плясък хеликоптерът се носеше право на изток все по-навътре в планините, а пилотът летеше колкото може по-ниско с двамата пътници, които висяха под трите колелета за кацане. Всяко изкачване, спускане или рязък завой разтърсваше телата на мъжете. Над земята бе започнал да се спуска мрак, но пилотът не беше включил никакви светлини. Бородин реши, че разполага с някакви уреди за нощно летене, за да се гмурка толкова смело между тези непознати скалисти каньони.