Клайв Къслър - Мираж

През следващите трийсет и шест мразовити часа Кабрило разучи режима на затворените в единична килия. Нищо особено.

По обед, както предположи, отворът в долния край на вратата беше отворен и му подадоха метална табла с малко овесена каша и парче хляб с формата и плътността на ръчна граната. Имаше толкова време да се нахрани, колкото му трябваше на пазача да раздаде храната на затворниците на етажа и после да изпразни кофите с лайна, които мъжете му подаваха. Като съдеше по звуците, които издаваше мъжът, който вършеше тази мръсна работа, още шестима души бяха затворени в единични килии. Никой от затворниците не говореше с другите, което подсказа на Кабрило, че ако се опита, ще бъде наказан.

Запази мълчание и без да обръща внимание на храната, зачака. Космата ръка се протегна за таблата. Пазачът измърмори:

– Както искаш, само че храната няма да стане по-хубава. – И цепката се затвори.

Кабрило се зае за работа, знаейки, че никой не проверява мъжете тук долу, освен при храненето веднъж на ден. След като свали изкуствения крак и махна капака му, грижливо подреди оборудването около себе си. Първо използва ключ, за да свали оковите и веригите. Ключът беше дубликат, направен по оригинала, който остана у шофьора. Да не подрънква като призрака на Джейкъб Марли [1] Герой на Чарлс Дикенс от приказката "Коледна песен". – Б.пр. Беше истинско облекчение. А да облече ризата и якето, които бяха хвърлени при него в килията – беше направо върхът. След това извади от крака близо дузина туби с вещество, прилично на маджун. Това беше ключът към цялата операция. Ако то не сработеше, както обещаваха Марк Мърфи и Ерик Стоун, способните учени на Кабрило, това щеше да се окаже най-краткото бягство от затвора в историята.

Закрепи крака си на място, разви капачката на една от тубите и намаза с тънък слой от гела хоросана между две от сгурбетонните блокчета близо до пода.

Всякакви ужасни мисли се заблъскаха из главата му, когато гелът не сработи така, както когато експериментираха с него на «Орегон». Само за частица от секундата мозъкът може да измисли страховити сценарии. Обаче химическата реакция просто беше малко по-бавна.

Стоун и Мърф бяха установили състава на мазилката, след като изчетоха хиляди страници разсекретени документи от Архангелск, където беше седалището на компанията, построила затвора през 70-те години. (Всъщност екип на «Орегон» бе проникнал в затвора и сканира строителната документация в продължение на три нощи, след това я вкараха в сървъра на кораба за превод и едва тогава Ерик и Марк се бяха заловили за работа.)

За по-малко от минута киселинният гел напълно разяде мазилката. Кабрило закачи удължител на тубата, така че да го пъхне в малката цепнатина, която направи, и да намаже мазилката, останала в далечния край на блокчето. Когато се увери, че няма никого, той ритна блокчето в тясната технологична кухина между стената на килията и стената на коридора пред нея. Надникна в сумрачната кухина и видя, че следващото препятствие е фабрично отлята бетонна стена, лежаща върху циментово легло. Всяка от секциите тежеше около десетина тона.

Киселината срещу хоросан нямаше да им подейства, пакетът пластичен експлозив С-4 щеше да свърши работата.

На Кабрило му трябваше повече от час, за да разшири дупката от изваденото блокче до отвор, през който може да мине. Заради опасността от случайна проверка избута блокчетата обратно на мястото, оставяйки си в технологичната кухина само толкова място, колкото да се пъхне. На сумрачното осветление в килията стената щеше да изглежда съвсем нормално.

След това нападна стената до вратата на килията. Вместо да използва киселинния тел, за да вади отделни блокове, той първо ерозира мазилката на площ малко по-широка от тялото му. Това отново беше предпазна мярка, в случай че се появи пазач или надзирател. Едва когато беше готов да действа, щеше да мине през останалата мазилка.

Предпоследната вещ в крака му беше малък предавател. Щом натисна бутона, сигналът му бе изпратен до онези, които чакаха на кораба, а той разполагаше с шест минути да измъкне мъжа, когото бе дошъл да спаси, да взриви С-4, който вече беше заредил, и да се измъкне на повърхността.

Юрий Бородин беше затворен тук само от няколко седмици. Докато мъжете тук се тъпчеха като мечки, пиеха като... ами като руснаци и спортуваха всяка трета високосна година, т.е. никога, той беше в доста добра форма за мъж на петдесет и пет. Но през изминалото време пазачите можеше да са му причинили какво ли не. От това, което Хуан знаеше, като нищо можеше да намери смазан човек в килията на Юрий или дори по-лошо: можеше да е вече екзекутиран и прахта му хвърлена в ямата пред вратата.