Клайв Къслър: Мираж

– Свърших – каза той на пазачите, които копнееха да го разкъсат, – няма да се съпротивлявам повече и съжалявам за вашия човек.

Първият пазач най-сетне отвори вратата и въпреки думите и бездействието на Карнов, не можеше да откаже на останалите. Карнов беше благодарен, че когато му се нахвърлиха, го удряха само с юмруци, а не с палките си. В този миг един от пазачите го ритна по главата с обкования с желязо връх на ботуша си и в съзнанието му побоят се замъгли.

Времето след това беше без значение и той нямаше представа колко е изтекло, преди да се свести. Цялото тяло го болеше, което му подсказа, че побоят е продължил дълго след като е изгубил съзнание, но това трябваше да се очаква. Не можеше да си представи, че милосърдието е част от длъжностната характеристика на пазач в затвор с максимална сигурност на гъза на географията.

Килията му беше малка, едва можеше да се изтегне напълно на ледения под. Стените бяха от небоядисани блокчета от сгурбетон, вратата желязна с отвор в долния край за храната и друг на равнището на очите – за наблюдение.

Беше затворен в самота.

Прекрасно, помисли си той.

Все още беше напълно окован и в бъркотията пазачите не бяха забелязали, че носи транспортните окови, с които беше пристигнал.

Прекрасно, усмихна се той.

Освен това в гнева си и в желанието си затворникът да бъде наказан, пазачите не бяха провели обичайния обиск на голо, иначе щяха да му вземат протезата.

Прекрасно. Вече знаеше, че е свободен.

През живота си Хуан Кабрило се беше измъквал от много затвори, но сега за пръв път се бе вмъкнал в затвор.

Целта на побоя след пристигането му беше да бъде хвърлен колкото може по-бързо в единична килия. Марко и неговият глупав приятел се оказаха отлични мишени, но ако се беше наложило, Кабрило с лекота щеше да се заеме и с пазачите. Нито един от хората тук не беше почтен гражданин, вършещ нужна, но неприветлива работа. Те бяха специално подбрани побойници, част от състава на частната армия на Пьотър Кенин, флотски адмирал и може би вторият най-корумпиран човек на планетата. Планът беше напълно да заобиколи затворническия процес на промиване на мозъка.

Докосна мястото, където беше ударен с оковите. Кървенето почти беше спряло. Погледна надолу към гърдите си. Татуировката изглеждаше истинска, макар да беше направена миналата седмица в четири едночасови сесии на борда на «Орегон». Кевин Никсън, специалист по специални ефекти в Холивуд, използва специално мастило и го предупреди, че татуировките скоро ще започнат да избледняват. Затова Кабрило искаше колкото може по-скоро да бъде затворен в единична килия.

Той нави крачола и провери протезата, която бе закрепена малко под коляното. Не беше най-реалистичната в сбирката му от изкуствени крайници, нито най-функционалната. Тази беше изработена специално за мисията, за да може тайно да внесе колкото може повече оборудване. Кракът представляваше почти съвършен цилиндър само с една лека вдлъбнатина за глезена. Ако някой пазач беше слагал оковите, щеше веднага да заподозре нещо, но работата свърши шофьорът, който за тази мисия беше на заплата при Кабрило. През време на произшествието само той беше отключвал и заключвал неговите окови, така както бяха планирали и репетирали много пъти.

Хуан опипа кървавото си слепоочие и му се дощя да бяха репетирали малко повече.

Не познаваше затворническите порядки, затова реши, че е най-добре да изчака, преди да действа. Така щеше да има и още малко време да се съвземе от побоя. Първата част от операцията, която включваше отвличането на камиона с истинския Иван Карнов, мина без усложнения. Двамата шофьори и техният затворник бяха хвърлени в изоставена къща в полузабравения пристанищен град, който беше най-близо до затвора.

Когато операцията завърши, щяха да се обадят на градските власти и Карнов отново щеше да потегли за затвора и съдбата, която го очакваше там.

Втората част, да влезе тайно в затвора, също мина добре, както и бяха очаквали. Третата фаза беше онази, която караше Кабрило да се колебае. Макс Хенли, най-близкият му приятел, темерут, помощник-капитан на техния сто шейсет и осем метров товарен кораб «Орегон», щеше да нарече това лудост.

Обаче Хуан Кабрило и неговият екип редовно вършеха точно това – когато е нужно, да правят и невъзможното. Разбира се, на съответната цена. Макар в мисията да имаше и личен елемент за Кабрило, той нямаше да откаже да прибере остатъка от двайсет и петте милиона долара, които им бяха гарантирани.