Клайв Къслър: Мираж

Дойдоха още моряци и Ъркърт усети тяхното нервно безпокойство. Знаеше, че моряците са суеверни типове. Всеки от тях носеше най-различни талисмани, малки ловци на сънища, заешки крачета, късметлийски зарчета. Веднъж плава с един, който в малка стъкленица разнасяше в джоба си отрязаното парче от малкия си пръст. Този тип разправяше, че загубата на пръста била на късмет. Ъркърт така и не го попита защо смята така.

За да откъсне мислите им от странното положение, той посочи няколко свободни вериги, оставени опасно върху капака на носовия трюмен люк на «Мохикан».

– Сложете веригите на място – нареди с възможно най-командирския си глас, – или ще платим скъпо.

Четиримата мъже се откъснаха от релинга и закрачиха бързо, доволни, че имат да вършат нещо, както и очакваше ветеранът капитан. Но както се случи на него с ключа, яките моряци не можаха да повдигнат и една брънка от веригите. Дори някой да ги бе заварил за капака на люка, едва ли щеше да свърши по-добра работа.

На Ъркърт точно започна да се струва, че корабът му се е превърнал в огромен магнит, когато чу писък, неземен екот от страдание, който се издигаше все повече и повече.

Шумът го наелектризира, защото разпозна гласа въпреки болката, която го разкъсваше, и знаеше какво се случва на човека.

Кабината на главния инженер, шотландец, се намираше в коридора, където беше и тази на Ъркърт. Той стигна до вратата на Мактагърт и влетя вътре секунди след като беше чул писъците на мъжа.

На светлината от медния ветроупорен фенер, който беше грабнал от втория помощник, видя шотландеца да лежи без риза на леглото си, а на лицето му беше гравирано ужасено изражение. Драскаше гърдите си или по-точно големия белег, който разсичаше левия му гръден мускул. Белегът беше спомен от котелен взрив преди двайсет години и зад него, както обичаше да се фука Мактагърт, имаше парче метал, което готвачът, който навремето го беше зашил, не бе успял да извади.

– Конър, обърни се! – извика капитанът, но знаеше, че вече е твърде късно.

Инженерът изригна нов писък, толкова остър и така изпълнен с болка, че Ъркърт изстена. В този миг от устата на Мактагърт потече кръв. Двамата мъже впиха погледи и си размениха безмълвно послание. То гласеше: сбогом.

петно, простиращо се от и след него метален звън, измъкнато от тялото на Кървавите слюнки от устата на Мактагърт се превърнаха в несекващи струйки от яркочервена артериална кръв, докато парчето метал, затворено в гърдите му, разкъсваше сърцето и белите му дробове, защото могъщите магнитни сили неумолимо го дърпаха към металния таван. Болката, изкривила лицето му в грозна маска, беше свършила и единственото свидетелство за последните ужасяващи секунди на човека бе тъмночервеното брадичката до гърдите.

Миг по-късно се чу влажен плясък когато парчето шрапнел удари тавана Мактагърт.

Ъркърт затвори врата на каютата, преди някой от екипажа да успее да види трупа. Върна се на мостика с пепеляво лице и леко потреперващи ръце. Блясъкът продължаваше да залива кораба с призрачната си светлина. Хората на палубата бяха зарязали опитите да приберат веригите и гледаха с тревога към мястото, откъдето се беше появил блясъкът.

Океанът оставаше гладък като огледало и никакъв полъх не издуваше корабните платна. Облакът дим от парните котли, в които още се поддържаше огън, се издигаше право нагоре и висеше като плащаница над «Мохикан».

В продължение на двайсет минути нищо не се промени, после сякаш някой бе щракнал ключа – блясъкът изчезна напълно. В следващата секунда повърхността на океана се накъдри от леко вълнение, а пушекът се понесе, сякаш от север над кораба подухна вятър. На запад, откъдето феноменът се бе появил, нямаше нищо друго, освен смрачено небе, обсипано със звезди. Морска нощ, която изглеждаше напълно нормална.

Ъркърт се сви с тримата си помощници в задната част на мостика, докато се отклоняваха на запад, за да проверят дали и друг някой кораб е бил в епицентъра на неземната аура. Нареди Конър Мактагърт да бъде зашит в собствените му одеяла и спуснат във водата. Бяха достатъчно близо, за да стигнат до Филаделфия, затова смъртта на инженера можеше да остане скрита, а след като излезеха от пристанището, отсъствието му да бъде обяснено с напускане на кораба.

Не откриха доказателства за присъствието на други плавателни съдове в района и след едночасово претърсване Ъркърт реши, че са пропилели достатъчно време. Въпреки това планираше, когато стигнат във Филаделфия, да съобщи за произшествието, в случай че и някой друг кораб е пострадал от странния ефект. Смъртта на Мактагърт щеше да бъде запазена в тайна по простата причина, че щеше да ги забави с дни и седмици, за да дават показания и да изчакат резултатите от разследването.