Клайв Къслър - Мираж

Секунда по-късно изображението, предавано от безпилотника, се превърна в смущения от статично електричество, след като беше свален от разрастващия се купол електромагнитни импулси.

– В обсег! – извика Марк.

– Огън! – изрева Хуан, когато стената от невидима енергия се блъсна в «Орегон».

Не знаеше дали Мърф беше успял да стреля, защото корабът се изпълни с оглушителен шум и започна да се обръща на левия си борд. Червените цифри на дигиталния наклономер се сменяха с такава бързина, за да следват наклона, че не се виждаха. Скоро водата започна да нахлува по палубите и вълните заудряха надстройката. Съчетанието между неговата скорост и магнитния импулс, изглежда, щеше да го забие в дълбините.

Изведнъж шумът престана също толкова внезапно, както започна. Сякаш някой беше завъртял ключа. Корабът започна да се изправя, но бавно, защото трябваше да изхвърли тонове морска вода.

Кабрило стана от пода, където инерцията най-безцеремонно го беше запратила. Подаването на ток беше спряло, затова командният център бе осветен от аварийните лампи. Всички монитори и компютри бяха спрели да работят и той осъзна, че не чува двигателите на «Орегон».

– Добре ли сте всички?

В отговор се чуха няколко измърморени отговора. Никой не беше ранен, но всички бяха шокирани.

– Макс, искам доклад за повредите. Хали, намери лекарката, сигурен съм, че има наранявания. Марк, веднага щом можеш, изстреляй друг безпилотник. Не трябва да изпускаме този кораб от очи. А за протокола, смятам, че ти ни спаси живота.

– Председателю?!

– Нали успя да произведеш изстрел?

– Беше на косъм.

– В тази игра на косъм също е изход. Добър изстрел.

На техниците им трябваха двайсет минути, за да рестартират енерго захранването и сървърите. Обаче им се наложи да използват акумулатори, защото магнитохидродинамичните двигатели още не работеха. Доктор Хъксли гипсира една счупена ръка и диагностицира две мозъчни сътресения на хора от екипажа. Марк Мърфи не успяваше да изстреля безпилотен самолет. Магнитният импулс се оказа тежко изпитание за защитената електроника и унищожи незащитените прибори. Малки уреди като таблети, електрически самобръсначки, кухненски роботи – всички бяха изпържени. Останалите безпилотни самолети се бяха превърнали в детски играчки. Кабрило се принуди да изведе група с НМТК и дори нейният двигател трябваше да бъде запален по старомодния начин с шнур.

Плаването бе трудно, защото бурята се беше усилила. Непокритата кожа на лицата им бе изложена на ледените иглички на дъжда, но важното беше, че здравата лодка се справяше добре с вълнението. Когато стигнаха до мястото, където невидимият кораб беше улучен, намериха отломки и петно от дизелово гориво, което, бързо се разнасяше. Кабрило закара лодката до една от най-големите отломки, част от някаква сплав, която изглеждаше като парче от заострения нос на кораба. Той и Еди Сенг качиха лекия къс на НМТК и го пуснаха на палубата, за да го проучат по-късно на «Орегон».

– Какво мислиш?

– Смятам, че когато снарядът е ударил кораба, той се е пръснал като граната. Прич ината трябва да е в енергията, каквато и да е, която го е направила нестабилен.

– Мислиш, че след като защитното поле е било пробито, то е пръснало кораба?

– Това е предположението ми. Ще го обсъдя с Мърф и Стоун, за да чуя и тях, но мисля, че съм прав.

– А корабът, с който е имал среща?

Хуан огледа нощното море.

– Духнал е на мига, когато хората на него са разбрали какво се е случило с другарите им – После добави мрачно: – Ако не можем да подкараме «Орегон» в рамките на следващия час или два, изгубим завинаги.

ще ги Върнаха се отново на кораба.

Когато най-накрая цивилният радар заработи отново, както Кабрило предрече, морето около тях беше пусто. Военният радар заработи по-късно и неговият обхват показа няколко кораба, но никой от тях не плаваше в посоката, която би следвал корабът, който търсеха. Те идваха насам, не бягаха. Пет часа след електромагнитния импулс главният двигател най-сетне беше пуснат. Като главен инженер, Макс настоя бавно и под внимателно наблюдение да развият пълната си мощност.

Колкото и да беше доволен Кабрило, че успяха да унищожат невидимия кораб, другият, с когото той имаше среща, изглежда щеше да се измъкне, защото следата му започна да изстива. Това го огорчаваше. След повредите, които бяха понесли, според Хенли трябваше да прекарат известно време в някое пристанище, за да се направи обстойна проверка на всички системи. Хуан неохотно се съгласи и ден по-късно пристанаха на търговския кей на пристанище Хамилтън. Каквито части за ремонта не можеха да се намерят на Бермудите, лесно можеха да бъдат доставени по куриер от Щатите. Макс щеше да се погрижи за всичко.