Клайв Къслър - Мираж

– Хали, свържи ме с Еди.

Хали Касим, който седеше пред пулта за управление на комуникациите, очакваше от часове тази заповед и за секунди установи връзката.

– Време е да се връщате у дома – каза Хуан по радиото. – Обратен курс. Осемнайсет.

Еди натисна комутатора, за да даде знак, че е разбрал. Знаеше, че трябва да обърне и след осемнайсет мили по същия курс да намери «Ор егон».

Тъй като вече не следваше бавния невидим кораб, Еди без съмнение щеше да даде газ на двата извънбордови двигателя и «Орегон» и НМТК щяха да се движат със скорост общо осемдесет възела. Председателя се свърза с хангара за лодки, за да съобщи, че НМТК се прибира и след по-малко от петнайсет минути ще е пред входа.

Всъщност това стана след десет минути, но тъй като «Орегон» трябваше почти да спре, за да може лодката да бъде прибрана в трюма, минаха седемнайсет минути преди Хуан да може отново да даде команда пълен напред. Този път пусна «Орегон» да опише широка дъга около тяхната мишена и когато накрая я наближиха, сякаш идваха от изток и не бяха следвали невидимия кораб.

Най-накрая и Линда Рос се появи в командния център, без преживяното да се е отразило на външния ѝ вид.

– Как си? – попита я Хуан истински загрижен.

– Лекарката казва, че съм добре. Коя съм аз да споря с нея? Какво става?

– Наближава ендшпилът. В момента ги обхождаме по фланга.

– Радарът уловил ли е нещо?

– Не се виждат – призна Хуан, – но не са пременяли курса и скоростта, след като избягаха от местопрестъплението.

Сякаш Мърф само това беше чакал, защото се провикна от пулта за управление на оръжията:

– Кораб на четирийсет и седем градуса. Разстояние двайсет мили. – Кабрило вече бе разгадал тактическите позиции, преди Мърф да успее да добави: – В една линия е с невидимия кораб.

– Значи имат среща – измърмори Хуан.

Положението се беше изменило за миг. Сега той трябваше да вкара «Орегон» между новия съд и невидимия кораб, за да не бъде засечен от радара му. «Орегон» имаше много по-малък радарен профил, отколкото би трябвало, благодарение на абсорбиращите материали, използвани в корпуса и надстройките, но съвсем не беше невидим.

– Кормчия, курс трийсет и три градуса. Пълен напред. – Подобно на ловец, Кабрило знаеше как да насочи «Орегон» така, че да се появи там, където мишената щеше да бъде, а не където е била. Както винаги той изчисли наум всички ъгли и скоростта. После Ерик щеше да ги провери с навигационния компютър на кораба, за да се удиви отново, че Председателя никога не прави грешки.

– Оръжейник, приготви главното корабно оръдие. Щом разбере, че идваме, кой знае какво може да измисли.

– Не ракети? – попита Мърф.

– Щом този кораб може да създаде толкова силно магнитно поле, че да обърне яхтата на Дула, ракетите нищо няма да му направят.

Зареди добрите стари волфрамови снаряди. На тях магнитното поле не може да им повлияе.

Мърф кимна, съгласен със заключенията на Председателя, докато вътрешно се кореше, че не се беше сетил за магнитното поле. След това се зае да подготвя 120-милиметровото оръдие, скрито в носа на «Орегон» зад автоматични врати. Гладкоцевното оръдие се командваше от същата сложна програма за водене на огън, използвана в танковете «Абрамс», позволяваща точна стрелба, независимо от клатенето и люлеенето на кораба.

– Хуан, любопитен съм – обади се Макс, който дъвчеше мундщука на лулата си, – как ще го улучим, след като не се вижда на радара?

– Лесна работа. Ще вдигнем безпилотник.

Минути по-късно безпилотният самолет, малко по-голям от машините, използвани от моделистите, но за разлика от тях оборудван с мощни камери, вече беше във въздуха и се носеше пред «Орегон» със сто и шейсет километра в час. Когато се издигна на триста метра височина, неговите камери уловиха килватера на невидимия кораб – поразителна линия от зелена фосфоресцираща вода, която разсичаше океана като теглена с пръчка черта в пясъка. Крайната ѝ точка беше самият кораб. Неизящният плавателен съд се бореше с бурните вълни, но напредваше с постоянна скорост. Другият кораб беше твърде далече, за да се вижда, но с него щяха да се занимаят, след като се оправят с основната си мишена.

– Имам цел, но още е малко извън обсега ни.

– Скоро ще ни видят – предупреди ги Хенли.

Хуан се съгласи, но не знаеше какво ще се случи тогава.

– Двайсет секунди – обяви Марк.

Хайде, каза си наум Кабрило.

– Десет.

Изображението, което предаваха камерите на безпилотника, се промени. Ъгловатата надстройка на кораба вече се виждаше и от центъра му избухна синьо сияние, което се разпространи във всички посоки. Изображението на кораба стана неясно, преди да изчезне напълно.