Клайв Къслър - Мираж

Преди на екипажа му бяха нужни трийсет минути да смени името, а сега за това бяха достатъчни едва десет секунди.

Кабрило извади от задния си джоб шифрована радиостанция, когато хеликоптерът на бреговата охрана се отдалечи, за да огледа и прецени положението.

– Макс, слушам те.

– Хеликоптерът е от катера «Джеймс Патке» от Норфолк. Ще бъде тук след половин час. «Орегон» вече е «Ксанаду». Ерик е горе на мостика, за да създаде атмосфера там и в каютата на капитана, ако поискат да се качат на борда.

– Искам личната карта на капитан Рамон Естебан – каза Хуан. Това беше самоличността, която вървеше с маскировката им на кипърски търговски съд.

– Стоуни ще я остави на бюрото в каютата ти.

– Трябва да се погрижим всичко да изглежда типтоп. Спусни една спасителна лодка, сякаш сме планирали да вземем оцелелите с нас. След това блокирай лебедката, така че вместо нас, да ги прибере бреговата охрана.

– Вече е направено – изстреля Макс и с лек укор добави: – Нали знаеш, че не ми е за първи път.

– Знам, но за първи път си имаме работа с бреговата охрана на САЩ, а не с някоя подобна служба от Третия свят, в която повече се интересуват от подкупи, отколкото от спасяването на хора.

– Разбрано. Ще бъдем на висота.

Хеликоптерът на бреговата охрана отново се приближи, този път страничната врата беше отворена и на пода седеше водолаз с увиснали надолу крака. Когато се намираха на около деветстотин метра от мидела на кораба и бяха на десет метра височина, водолазът се пусна и полетя като стрела към развълнуваното море. Хеликоптерът веднага се отдалечи, за да не затруднява своя човек в плуването. Макс и екипът му се възползваха да извадят помпата с хидравличен удар [16] Или хидротаранна помпа (ram pump), работеща с хидравличен удар. – Б.пр. и я хвърлиха във водата. Това беше последното доказателство, че спасителната операция е била много по-сложна, отколкото бяха готови да признаят.

Водолазът стигна до борда на «Шакир», Хуан се спусна да му подаде ръка, за да излезе от водата.

– Мичман Уорън Дейвис – представи се мъжът, след като свали плавниците и ги закачи на карабинера, закрепен на водолазния му колан.

– Капитан Рамон Естебан.

– Капитане, какво е положението?

– Става дума за луксозна яхта – обясни Хуан с мелодичен испански акцент. – Мисля, че ги е ударила седмата вълна и се е обърнала. Бяхме по курс за Насау, когато забелязахме кила. Двама мъже бяха запратени във водата – тях намерихме на корпуса. Казаха ни, че чули чукане отвътре. Готвехме се да ги прехвърлим на нашите спасителни лодки, но имаме проблем с лебедката.

Хуан посочи към «Орегон». На левия борд висеше наполовина спусната спасителна лодка. Носът ѝ сочеше небето, а кърмата водата. Неколцина моряци се суетяха около лебедката, преструвайки се, че я поправят.

– Това не е проблем, стига яхтата да не потъне. Нашият катер е на двайсетина минути от тук. Има ли ранени?

– Сега го установяваме. Имаш ли медицински познания?

– Цял тон. Хайде да видим оцелелите.

През следващия половин час Кабрило разиграваше ролята на загрижен капитан, като през цялото време знаеше, че плячката му с всяка минута се отдалечава все повече и повече. По радиостанцията Макс редовно му съобщаваше новостите, но да стои без работа в района направо го побъркваше. Най-накрая иззад завесата от дъжд се показа «Джеймс Патке». Той беше издължен модерен кораб с острите очертания на ловец. Неговото дванайсетмилиметрово палубно оръдие беше скрито зад ъгловата кула стелт, твърде различна от някогашните оръдейни кули. Лесно можеше да мине за боен кораб, ако не беше белият корпус с ярката оранжева ивица. Веднага след като зави и легна на дрейф, откъм десния борд бяха спуснати две НМТК, които се стрелнаха по водата, оставяйки зад себе си широк разпенен килватер.

Двете лодки бързо стигнаха до бавно потъващия корпус на «Шакир» – въздухът от трюма излизаше през дупката, която бяха пробили. След като нямаше къде да бъдат завързани, един моряк трябваше да държи техните въжета. Хората вътре бяха медицински персонал, натоварени с кутии екипировка, двойка моряци и офицер, който дойде при Кабрило и подаде ръка:

– Капитан трети ранг Бил Тагард.

– Капитан Рамон Естебан.

– Мичман Дейвис вече ни съобщи какво сте направили. Отлична работа, капитане.

– Като малък много обичах «Пр иключението на Посейдон» [17] Роман от Пол Галико, по който е заснет едноименен филм. – Б.пр. . Обаче никога не съм предполагал, че ще ми се случи на живо – отговори той с примирено свиване на рамене.