Клайв Къслър - Мираж

– Стари приятелю, още не сме се измъкнали. «Орегон» е все още на половин час път и се притеснявам, че ако си пробием път от тук за излизане, въздухът ще излезе и «Шакир» ще потъне като камък.

После се обърна към Линда:

– Какво се случи, когато се обърнахте? Как всички се озовахте тук?

– Тя е виновна. Тя го направи – усмихна ѝ се сияйно емирът. – Спаси ни. Когато корабът се обърна, тя ни свали колкото можеше по-бързо тук долу. Знаеше, че водата ще нахлуе, и бързо ни доведе. Приятелю, само да я беше видял. Все едно лъвица защитава своите малки. Едва се бях изправил и нашата Линда вече организираше хората така, че здравите да помогнат на болните.

Хуан погледна Линда възхитено. На лицето ѝ играеше лека усмивка. Естествено, харесваха ѝ похвалите на емира, но беше прекалено плаха, за да засияе.

– Вече ѝ казах – продължи емирът, – че ще ѝ платя десет пъти повече от това, което ѝ давате, за да бъде мой личен телохранител. Докато моите хора се мотаеха замаяни наоколо, тя вече спасяваше нашия живот. И пак ще го кажа: истинска лъвица. През целия си живот не бях виждал толкова смел човек, толкова силен, толкова...

Дула най-накрая замълча, защото беше изчерпал думите си във възхвала на Линда.

– Изпусна частта, когато превръщам водата във вино – засмя се Линда.

– Сигурен съм, че би могла – включи се емирът.

Хуан я погледна отново.

– Линда, убедена ли си, че тук има достатъчно място за нас и твоето его?

– Достатъчно е – отвърна тя дръзко.

– Добра работа – похвали я той, после се обърна към хората. – Искам да говоря с някой от инженерите.

– Хайнц-Ерик Фогел. Аз съм главният инженер.

Беше тевтонец от перчема на главата до токовете на работните си обувки.

– Аз съм Хуан Кабрило, началникът на Линда. – След това се зае да обяснява теорията си защо яхтата още не е потънала и инженерът лесно се съгласи, защото и той беше стигнал до същите изводи. Стигнаха до единодушие, че най-добрият начин да се изведат хората е да се пробият металните плочи над малкото помещение, през което Хуан беше влязъл в долната част на трюма. Така можеха по-добре да попречат на въздуха да излезе, като използват люка му като въздушен шлюз, отваряйки го само докато група хора влязат, и след това затваряйки го отново, докато хората на Кабрило им помагат да излязат.

В дъното трябваше да се пробие втора дупка и през нея да се вкарва въздух под налягане, който да замести излетелия при отварянето на люка.

Намериха точното местоположение на приличното на преддверие помещение, което беше свързано с вала на корабния винт – единствената точка за ориентир, с която Кабрило разполагаше за корабния корпус.

Когато уточниха всички подробности, Хуан се обърна към Линда:

– Ако искаш, имам достатъчно въздух и за двама ни.

Тя и за миг не се поколеба.

– Сега това са моите хора. Аз нося отговорност за тях и няма да ги оставя, докато не са в безопасност.

Той се наведе и я целуна по челото.

– Уверен съм, че ще го направиш. Затвори люка след мен. Подготовката за операцията ще отнеме около час. Можем да започнем сега с рязането и щом «Орегон» пристигне, Макс ще спусне маркуча за въздух. Когато почукам три пъти по люка, това значи, че ще го отворя. Първите пет човека трябва да преминат. Първо ранените, но трябва да става бързо, затова накарай другите да им помогнат.

– Разбрано.

– След това ще затворим люка, ще излезем от преддверието, ще оставим налягането отново да се увеличи и ще повторим операцията.

– Звучи добре.

– Това е, красавице. Щ е се видим по-късно.

На Хуан му трябваха само десет минути да се върне обратно и няколко минути декомпресия, за да излезе на повърхността и да се качи на корпуса на «Шакир». Линк веднага дотича, за да му помогне да свали екипировката.

– Е?

– Линда е спасила почти всички от спътниците си – обяви Хуан с горда усмивка.

– Ура! – изрева Линк. – Знаех си, че моето момиче ще се справи. Какво е направила?

– След като «Шакир» се е обърнал и още преди да се напълни с вода, тя е свалила всички в трюма. И сега са там в джоб от сгъстен въздух. Заедно с корабния инженер обсъдихме как да ги спасим и как да предпазим яхтата от потъване. Какво става с «Орегон»?

– Преди двайсет минути са спуснали Мак Ди и Еди на вода. Ако погледнеш над кърмата, ще видиш, че е на десет минути път от нас.

– Отлично – Хуан отиде до хеликоптера, за да се свърже с Хенли. Обясни от какво щяха да имат нужда и Макс обеща, че ще приготви всичко, за да им е подръка, когато пристигнат.