Клайв Къслър - Мираж

– Това чудо току-що преобърна деветдесетметрова супер яхта. Какво ще направи с една хилава надуваема моторница?

– Искам само да ги проследят. Щом приключим със спасителната операция, ще ги намерим и ще се оправим с тях.

– Ами бурята?

– На света няма буря, с която НМТК да не може да се справи.

В гласа му имаше загриженост, когато Макс се опита да го накара да бъде по-предпазлив:

– Може да ни отнеме дни, докато намерим оцелели от «Шакир».

– Махаме се от там веднага щом се появи бреговата охрана. Нали им се обади?

– Те са три часа по-назад от нас.

– Ето ти отговора. Спасяваме в продължение на три часа, после предаваме на професионалистите. Макс, това е добър план.

– По-скоро опасен – отвърна му той.

– Не са ли всички такива? Качи в НМТК бидони с гориво. Ще ти се обадя, когато наближите килватера на невидимия кораб.

– Добре – отстъпи Макс, – но няма да изпратя момчетата без костюми за оцеляване и джипиес маяци.

– Не съм си и помислял, че би го направил – Хуан накара Макс да му съобщи относителното местоположение на «Орегон» и скорост, за да направи изчисленията. Те щяха да са при «Шакир», когато «Орегон» се доближи максимално до невидимия кораб, затова му изпрати часа, в който искаше НМТК да бъде спусната на вода, и му съобщи приблизителния курс на мишената.

– Хуан – обади се Гомес. – Приближаваме последното известно местоположение на «Шакир». Още едни очи ще са от полза в издирването му.

– Добре – кимна Хуан и по радиото каза на Макс: –

Наближаваме. Ще ти се обадя, когато намерим яхтата.

– Разбрано. Добър улов.

– И на теб.

Имаха късмет, защото знаеха с точност от няколко мили къде се е намирала яхтата «Шакир», когато е била нападната. Всички членове на Корпорацията бяха с имплантирани проследяващи чипове в бедрото. Чиповете не бяха мощни, затова сигналът беше прекъсващ. Обаче те бяха засекли яхтата, когато двайсет минути преди нападението Линда се беше качила на палубата, което смаляваше значително района за претърсване.

Лошото беше, че облаците се бяха спуснали ниско, което ги принуди са слязат на височина сто и двайсет метра, намалявайки зрителното им поле до хоризонта. В продължение на десет минути, докато турбината на хеликоптера поглъщаше бензин като алкохолик питието си, те следваха линиите на координатната мрежа, която Гомес бе начертал на картата на коленете си. Нищо не откриха.

– Не искам да увеличавам притесненията – съобщи Гомес по хеликоптерната радиовръзка, – обаче имаме бензин за още пет минути.

Линк дори не свали бинокъла от очите си, когато подхвърли:

– Ау, какъв песимист си станал. – Миг по-късно излезе, че е бил прав. – Ето там отпред! – извика той и посочи с ръка.

Хуан се наведе между двете предни седалки и взе бинокъла от бившия тюлен.

Подобно на умряла риба нагоре с корема, някога красивата яхта се полюшваше самотна и изгубена сред вълните и забележително малко отломки, които се плискаха около корпуса ѝ. Когато наближиха още, Хуан забеляза двама души, седнали близо до мястото, откъдето единият от валовете на винтовете излизаше от корпуса, да стават и да започват трескаво да махат. За миг го обзе надежда, че някой от тях може да е Линда Рос, но скоро стана ясно, че са мъже, облечени в еднакви черни костюми.

– Охранители – отбеляза Хуан. – Сигурно са били на палубата, когато се е преобърнала. Паднали са във водата, после са доплували обратно, за да чакат спасение.

Гомес ги откара до яхтата, прелетя от носа до кила, прецени лекото полюшване и приземи хеликоптера, стъпвайки с плазовете върху кила на «Шакир». После угаси двигателя и изключи електрониката. Двамата пазачи се втурнаха към машината, навеждайки се под въртящия се по инерция винт.

Хуан отвори вратата.

– Само вие двамата ли сте?

– Имаше и трети с нас на палубата – отговори по-възрастният от двамата, – но след като яхтата се обърна, той не изплува.

– Някакви следи от други оцелели? Чухте ли нещо от вътрешността на кораба?

Стана ясно, че на никого от двамата не беше хрумнало да се вслушат. Линк вече беше на четири крака и блъскаше по корпуса с огромен гаечен ключ, извил глава като куче, което се ослушва за отговор. Хуан започна да събира водолазната си екипировка.

– Само да си извадя нещата и вие двамата може да седнете в хеликоптера, за да се стоплите – Двамата мъже бяха подгизнали и се усмихнаха благодарно за възможността да се скрият от вятъра и дъжда. – Корабът ни ще бъде тук след час и нещо и тогава ще ви уредим сухи дрехи и топла храна.