Клайв Къслър - Мираж

– Разбирам първите ти две идеи, но третата не ми се струва честна.

– Не виждаш ли, че те занася – обади се Линк. – Иначе ще трябва да удържи от своя дял цената на «Номад». Еди ми каза, че аварийното изплаване било идея на Председателя.

Хуан се усмихна, благодарен за закачката, защото така нямаше нужда да мисли за опасното положение, в което беше изпаднала Линда.

– Какво ще кажете за това: ако скочим, ще си поделим разходите?

– Така звучи справедливо.

Линк прекара по-голямата част от полета в наблюдение на океана с мощен бинокъл, който дори неговите силни ръце трудно удържаха. Оглеждаше отделните кораби, които пореха повърхността на Атлантика, докато се увери, че не представляват заплаха. Тогава нещо привлече неговия поглед, и то за по-дълго от всеки друг обект. Накрая той подаде през рамо бинокъла и попита, след като посочи с ръка едно място на около трийсет градуса встрани от техния курс:

– Хуан, какво мислиш за онази точка?

Кабрило настрои лещите и се загледа в онова, което Линк му беше посочил. Завъртя колелцето на фокуса, за да изясни изображението. Видя корабен килватер, който се разширяваше и постепенно отново се изглаждаше и изчезваше в развълнуваното море. Проследи следата, но не успя да види кораба, който я беше оставил. Объркан, огледа всичко отново. Килватерът беше там, на повърхността на океана, но началото му започваше от нищото и въпреки това продължаваше да се отдалечава от тях.

Невъзможността на онова, което виждаше, притъпи когнитивните му разсъждения и той продължи да гледа, без да разбира и без да е способен да приеме гледката за действителна.

На деветдесет метра пред килватера се разплискваха от време на време водни пръски и бяла пяна се виждаше на повърхността, все едно корабен нос пореше водата. Обаче между тези две точки не се виждаше нищо друго, освен вода.

Хуан примигна и се загледа още по-внимателно. Не, не открита вода, а някакво изкривяване на това как изглежда откритата вода, факсимиле на природата, а не самата тя. И тогава го озари прозрението.

– Научна фантастика. Онези двамата няма да ми позволят да чуя края.

– Да се приближа ли? – попита Адаме.

– Не, стой по курса. Може би не знаят, че сме ги забелязали. – Хуан върна бинокъла на Линк и се зае с радиостанцията си.

– Макс, чуваш ли?

– Стоя на прослушване.

– Превключи на защитена честота бета. – Хуан нареди и на Адаме да превключи на втория защитен канал на хеликоптера. – Чуваш ли ме?

Имаше известно забавяне в разговора им, защото компютрите се нуждаеха от време, за да шифрират обикновения открит канал за връзка.

– Чувам те.

– Не знам как Кенин накара яхтата да се обърне, но знам как се е доближил достатъчно, за да активира оръжието. Ние виждаме килватера на кораб, но от самия него няма и следа.

– Повтори.

– Изглежда имат някаква оптическа маскировка. Корабът, който са използвали, за да обърнат «Шакир», е... ами невидим.

– Сигурен ли си, че това не е закъснял синдром на кесонната болест?

– Линк също го вижда.

– Хуан, бързо погледни – прекъсна ги Линкълн. – Изглежда смятат, че са напуснала опасния район.

Този път корабът си беше на мястото, и то какъв кораб. Напомняше на американския невидим кораб «Сий Шадоу» с неговите пирамидални форми, чийто дизайн леко повтаряше невидимия изтребител F-117 «Найтхоук». Корабът беше боядисан в матово сиво, което съвършено подхождаше на околната вода, а фасетните му наклонени страни се срещаха в заострен връх на около девет метра над водата. За разлика от американския невидим кораб това не беше катамаран, а единичен корпус с плоска напречна греда и дълга надстройка, надвиснала над носа. При дизайна му функционалността беше победила естетиката и от това се бе родил най-грозният кораб, попадал някога пред очите на Хуан.

Предположи, че плава с около петнайсет възела и тъй като вероятно бягаше от местопрестъплението, това беше максималната му скорост.

– Какво искаш да направя по въпроса? – попита Хенли.

В морето спасяването на човешкия живот има предимство пред всичко останало. В това нямаше съмнение. Не можеше да нареди «Орегон» да се отклони от курса и да пресрещне това странно ново оръжие. Освен това никоя от ракетите им нямаше такъв обсег, че да може да го удари. Но това не означаваше, че са импотентни.

– Дай ми пет минути да установя векторите и относителните скорости. Искам да се подготвиш за спускане на Еди и Мърф с НМТК – надуваемата моторница с твърд корпус, за да ги последват.