Клайв Къслър - Мираж

– Вие, момчета – усмихна се Хуан, – смятате, че всичко, което трябва да се знае, вече го има в интернет. В библиотеките има десет пъти повече информация, отколкото в мрежата. Може би дори хиляда пъти. Вярно, че вие двамата надхвърляте търсенето в гугъл, но не може да се сравнявате с Пърлмутър, когато търси отговор на някакъв езотеричен въпрос.

От интеркома се чу гласът на Хали Касим. Той беше офицерът по комуникациите на «Орегон».

– Председателю Кабрило, моля елате в командния център.

Хуан остави салфетката до опразнената чиния и се изправи.

– Моля да ме извините. По-късно ще продължим.

Когато Кабрило влезе, Хали седеше пред пулта за управление в десния край на командния център. На врата на родения в Ливан Касим висяха слушалки, а щръкнал кичур на темето му подсказваше, че току-що ги е свалил.

– Какво става?

– Имаш обаждане от номера, който дадохме на Детето, но не е той.

– А кой?

– Пьотър Кенин. Поиска да говори лично с теб.

Кабрило почувства как го залива вълна от гняв, но бързо я потисна. Сега не беше време за прояви на чувства. Седна на своето обичайно кресло и взе слушалката на вградения в подлакътника телефон. Вдигна я до устата си и кимна отсечено на Хали.

– Кабрило.

– А, и не се наричаш председател? – подхвърли Кени на руски. – Зная, че говориш руски, така че не се преструвай.

– Какво искаш? – попита Хуан на същия език.

– Искам да знам защо не мога да се свържа с К-154.

– Защото потъна десет минути след като се опита да ме убие. – Кабрило изчака част от секундата, за да може Кенин да схване казаното. – Удариха се в морското дъно толкова силно, че подводницата се отвори като консерва сардини. Военният флот на САЩ беше уведомен от неизвестно лице за произшествието и след двайсет и четири часа на мястото ще има спасителни кораби, за да я извадят.

– Какво си направил? – изрева яростно адмиралът.

– Кенин, ти започна това, така че не ми се прави на невинен, когато ти се опълчваме.

– Бъркате се в неща, които не ви засягат.

– Засегнаха ме в мига, когато умря Юрий Бородин. Нямам представа какви игри играеш в руския военен елит и откровено казано, не ми пука. Единственото, което знам, е, че ще те спра.

– Това са самозаблуди, господин председател. Ти сам признаваш, че не знаеш какво правя, така че как ще ме спреш? Разбира се, не по същия начин, по който ми попречи да затворя устата на Тенисън. В момента си и винаги ще бъдеш една крачка след мен.

Очевидно Кенин не знаеше, че Тенисън е още жив и е на безопасно място.

– Смяташ, че след като си пипнал Детето, аз нямам други източници?

– А, да, тайнственото Дете. Какво излезе – повече го е грижа за собствения му живот, отколкото за интересите на неговите клиенти.

– Премълчал е достатъчно, за да направи твоят командир на подводницата фатална грешка – затапи го Хуан. – Но той не е важен. Важният си ти. Спри онова, което си планирал, и всичко ще свърши дотук. Съгласен ли си?

– Съжалявам, но не съм. Виж, твърде си закъснял. Всъщност твоята намеса ме накара да изтегля един планиран тест по-рано и да променя мишената си. Искам да приемеш случилото се много лично. Ако не се беше намесил, емирът щеше още да е жив, както и прекрасната Линда Рос.

Хуан изстина.

– Какво си направил?

– Убедих клиента ми, че играчката, която им построих, работи. Провери си имейлите. – Връзката прекъсна.

Кабрило скочи от креслото си и секунда по-късно вече беше надвесен през рамото на Хали.

– Е?

– Прекара обаждането през всяка релейна станция по света, но го засякох на военно летище извън Москва.

Хуан повика по интеркома Стоун и Мърф да се явят незабавно в командния център. През това време Хали провери имейл адреса, но още нямаше нищо.

Какво е направил Кенин? Въпросът се блъскаше из главата на Кабрило, докато неговата загриженост за Линда и емира превърна вкусната му закуска в гранитно паве.

Като се вземат предвид ресурсите, които Кенин беше вложил в тази операция, това би трябвало да е последният му голям удар. Ако се беше измъкнал целият в бяло, можеше да се бори за пост в кабинета или най-малкото за място в Генералния щаб. Другата възможност пред него е била да продължи да мами в рамките на системата. Очевидно беше избрал втората и сега трябваше да изчезне, защото каквото и да беше откраднал от него, руският военен флот щеше да иска да си го върне.

Стоун и Мърф дотичаха запъхтени.

– Кенин току-що се обади и каза, че е тествал онова, върху което е работил, преди да го предаде на своя клиент. Това означава, че ще се опита да изчезне. Намира се във военновъздушната база «Раменское». Това е изходната му точка. Влезте в компютърната им система и разберете и къде се готви да отиде. Аз ще се обадя на Лангстън, за да го питам не можем ли да използваме шпионските птички на Чичо Сам, за да проследим самолета му.