Клайв Къслър - Мираж

Преглътна, за да прочисти ушите си, докато налягането в секцията нарастваше, прехвърли през ума си всичко, случило се през последните няколко часа, и го отбеляза като най-щастливото избавление в живота си.

В седем и половина на следващата сутрин доктор Хъксли освободи и двамата водолази. Кабрило се упъти право към каютата си, забелязвайки, че времето се разваля, защото люлеенето се беше усилило доста, докато крачеше по коридорите. Беше прекарал трийсет минути в малката душкабина в барометричната камера, за да се стопли. Затова сега душът му беше кратък и се обръсна, използвайки същия бръснач, който дядо му бе използвал цели четирийсет години като бръснар. След като подсуши бръснача и лицето си, сложи си малко автършейф, облече джинси и черно поло и се отправи към каюткомпанията за закуска. Първо се отби в кабинета си, за да провери на таблета тяхното местоположение, и със задоволство отбеляза, че се движат добре за предстоящата среща с яхтата на емира «Шакир».

Седна на маса в средата на помещението и още не се бе настанил както трябва, когато Морис вече му наливаше кафето в чаша от майсенски порцелан.

– Добро утро, капитане. – Като бивш моряк от кралския флот, главният стюард не се съобразяваше с фирмената структура на Корпорацията и никога не наричаше Хуан председател. «Орегон» беше кораб, Кабрило командваше, значи беше капитан. – Нали няма лоши последствия от твоето приключение?

– Не, като се изключат болките в кръста от спането на скапаната койка. Благодаря. – Отпи от силното кафе с благодарност. – Сега съм още по-добре. Каквото и да ми донесеш за закуска, искам двойна порция наденица.

– Проверявал ли си наскоро нивото на холестерола си?

– Още миналата седмица Хъкс ми разреши двойна порция свинско на закуска.

– Слушам, капитане.

Ерик и Мърф влетяха в спокойната трапезария като разгневени носорози, видяха Председателя и се втурнаха към него. И двамата бяха със същите дрехи, които носеха вчера, и имаха нервния, напрегнат вид на хора, прекалили с кофеина.

– Добро утро, господа – добродушно ги поздрави Хуан. – Какво ви кара да препускате като подплашено хергеле?

– «Ред Бул» и нашите проучвания – отговори Марк.

Кабрило заряза преструвката на незаинтересуваност и попита:

– Какъв е този материал?

Ерик отговори пръв:

– Нещо, което беше открито едва преди няколко години.

– Това е мета материал – добави Мърф, сякаш това обясняваше всичко.

– Което значи...?

– Материал, създаден на почти наноравнище. Неговата конструкция е причина за необикновените му качества. Например да изкривява светлинните или звуковите вълни.

– Представи си картоните за яйца, които гаражните рок групи използват за шумоизолация на местата, където репетират. Умножи го по сто и след това го смали до наноразмери. Материалът поддържа точните ъгли за отразяване на каквото си поискаш.

– Ще заглуши ли звук? – попита Кабрило, смятайки, че е разбрал.

– Да, но на честоти, които ние не можем да чуем.

Хуан осъзна, че не е разбрал.

– Какъв е смисълът?

– Тяхната форма им дава характеристики, които иначе не биха имали. Подобно на отразителните плочки на невидимите самолети. Тяхната форма, а не сплавта, от която са направени, води до стелт характеристика.

– Плочките също имат стелт характеристика – вметна Марк, защото всяко отклонение от пълната истина го вбесяваше.

– Ако нямаш нищо против, опитвам се да обясня.

– Добре де.

– И какво прави този мета материал?

– Нямам представа – призна Ерик.

– И аз – обади се Мърф като ехо. – Конструкцията на цялата клетка определя и нейната цел. Метаматериалът я осъществява.

– Би ли могла да обвие кораб със светлина? Да го направи невидим?

– Възможно е. Може и да работи на електромагнитната дължина на вълната.

– Дори на акустичната – добави Стоуни. – Някакво обяснение защо долу по нея нищо не растеше?

– О, пълно е с кадмий, който е много отровен. Като живака. Можеш да работиш с него, няма никакви проблеми, но не бива да попада в кръвоносната ти система.

Дойде Морис и сервира храната на Хуан, вдигайки сребърния капак с малко театрален жест. Беше омлет, точно какъвто Кабрило искаше – претъпкан с наденица.

– Добре, разказахте ми каквото знаете. Защо сега не направите някои предположения?

– Когато се срещна с професор Тенисън, той спомена ли нещо за французите?

– Всъщност да – отговори Хуан, припомняйки си странния обрат в разговора със специалиста по Тесла. – Каза, че Морис Джесъп, човекът, който популяризирал филаделфийския експеримент, през 1959 г. бил убит от френски агенти, а убийството било замаскирано като самоубийство.