Клайв Къслър - Мираж

– Хуан – прекъсна го Хали, – дойде.

– По същия маршрут?

– Да. Не знае, че сме го проследили до мястото, иначе не би си правил труда.

– Добра работа. Това е първата следа от Кенин, след като ударихме затвора, където бяха заключили Юрий. Отвори го. – Хуан кимна на Стоун и Мърф. – Вие двамата изчакайте, защото не знам какво ще видим.

Появи се изображението на плавателен съд, изправен срещу бурно море. Всъщност той се бореше със същото време като «Орегон». Видеозаписът не беше добър, защото очевидно бяха снимали от голямо разстояние от хеликоптер. Белият кораб беше супер яхта и на Хуан му трябваше по-малко от минута, за да познае «Шакир» – гордостта и радостта на емира. В момента яхтата беше на триста мили южно от тях по курс към Бермудите. Ако се съди по големината на килватера ѝ, плаваше с около петнайсет възела.

В този момент откъм левия ѝ борд от океана се появи странно синьо сияние, сякаш мехурче газ бе изскочило от блато на дъното, и обгърна «Шакира». Въпреки това деветдесетметровата супер яхта продължаваше да се вижда.

Без предупреждение, без драматичен рев яхтата просто се обърна, сякаш беше гумено пате за вана в ръцете на отмъстително дете. Водата плискаше по оголения ѝ кил, докато тя продължаваше напред заради набраната инерция, а двата желязнобронзови винта продължаваха да се въртят.

Миг по-късно синият блясък изчезна. Мъжете, които гледаха, затаиха дъх в очакване огромната яхта да изчезне под повърхността. Обаче тя някак си се издигна над водата, оголвайки боядисаната в червено долна част на корпуса, застивайки в крехко и сигурно кратко равновесие. Видеоклипчето свърши и се върна в началото.

– Щурман! – провикна се Кабрило. – Най-пълен напред. Хали, повикай Гомес да слезе в хангара да загрее двигателя на хеликоптера. Искам да излетим колкото може по-бързо. Кажи на Линк да ни чака там. Ерик, слез в трюма за подводници и ми донеси пълен водолазен екип, включително костюм. Марк, върви в работилницата. Трябва ми оборудване за рязане. От складовете вземи надуваема спасителна лодка.

Яхта с размерите на «Шакир» трябва да има най-малко десет души екипаж и поне два пъти повече персонал. Надуваемата лодка можеше да качи десет човека, но Хуан не искаше да претоварва хеликоптера и така да го бави. Оцелелите щяха да почиват на смени в лодката, а останалите щяха да се държат за нея.

Оцелели. Хуан не знаеше дали изобщо ще има такива. Времето не беше хубаво, така че едва ли е имало много хора на палубата, когато яхтата се обърна. А хората вътре ще бъдат толкова объркани, че трудно ще успеят да се спасят сами. Спасяването дори на десет човека беше свръх оптимистично. А ако потъне, преди да са стигнали, всички щяха да загинат.

В такъв случай щяха да имат нужда от надуваемата лодка, защото техният MD-520N имаше обсег на полета колкото да стигне до обърнатата яхта, но не и да се върне.

– Бързо! – изкомандва Хуан и хората му се пръснаха.

След това щяха да анализират видеото кадър по кадър, за да разберат как плавателен съд с размерите на «Шакир» може да бъде обърнат просто така. Това определено беше нова технология, нещо, произлязло от работата на Тесла, но какво точно беше и как действаше – това можеше да почака. Хуан се отби в каютата си, за да смени протезата си с друга, по-подходяща за плуване. Взе и непромокаемо яке. Задният люк на «Орегон» беше отворен и блестящият черен хеликоптер «Макдонъл Дъглас» стоеше на подемника като някаква хищна птица.

Над главите им небето бе почерняло, защото бурята продължаваше да набира сила. Времето май нямаше да бъде на тяхна страна. Кабрило смяташе, че в мигове като този природата показва някакво извратено чувство за хумор.

– Гомес, как върви подготовката?

Джордж Адаме подаде глава от кокпита.

– Председателю, завари ме по бели гащи. Точно се бях хванал да демонтирам радиостанцията, когато Хали ми звънна. Трябват ми десет минути да монтирам старата на място.

– Разполагаш с пет.

Линк и Марк се появиха заедно. Мърф буташе количка, на която бе натоварен оксижен и други инструменти, докато бившият «тюлен» носеше без никакво усилие на рамо трийсет и шест килограмовата надуваема лодка в твърдата пластмасова капсула. Хали сигурно му беше казал за какво става дума, защото под дъждобрана носеше работен гащеризон, а на краката обувки с железни бомбета.

– Председателю, какво става? – попита Линк с кънтящия си бас.

– Кенин обърна по някакъв начин «Шакир». Може да се наложи да си отворим път през корпуса.