Клайв Къслър - Мираж

– Нещо като приключението на «Посейдон»?

– Точно така.

Сега се появи Ерик, който носеше водолазния костюм на Хуан. Този път нямаше да се затруднява с тежкия сух костюм, защото нямаше да се налага да се гмурка надълбоко, за да проникне във вътрешността на яхтата. Хъкс дойде забързана с кутия медицински материали за първа помощ. Тя ги остави във външния куфар на хеликоптера, докато Кабрило си слагаше неопрена. Облегна се на хеликоптера, за да обуе водолазните обувки и помогна на Ерик да подреди останалото оборудване на хеликоптерната задна седалка. Линк вече беше сложил капсулата с лодката зад седалката на пилота.

– Гомес?

– Още минутка. През това време може да намалят скоростта на кораба.

– Добре.

На стената на хангара имаше интерком. Кабрило се свърза с командния център и почти на секундата шумът от водата, минаваща през водните движители, се промени, защото от най-пълен напред корабът премина на пълен назад.

Макс ще ме убие за тази маневра, помисли си той, без да знае, че Хенли беше постъпил точно така, докато преследваха руската подводница. Колкото и Кабрило да смяташе «Орегон» за неуморим, той също имаше някакви граници и тези внезапни тръгвания и спирания предизвикваха хаос сред винтовете на движителите и двигателите, които контролираха финото насочване.

– Качвайте се – обяви Гомес Адаме. След това хвърли чантата с инструменти на една от неговите хангарни маймуни – прякор на хората, които обслужваха хеликоптера, и се настани на пилотската седалка. След като натисна бутона на запалването, от турбините се понесе писък, който се усилваше, докато той преминаваше през различните етапи на процедурата за излитане.

Когато Хуан и Линк се качиха на борда, пилотът включи своя шлем в радиосистемата на хеликоптера и провери комуникациите.

– Макс, още ли си в командния център?

– Тук съм. Говорим си за грубото ти събуждане.

Кабрило също сложи шлема и се включи в разговора.

– Видя ли видеото?

– Хали току-що ми го показа. Хуан, върви да я измъкнеш!

Щяха да реагират по същия начин дори Линда да не беше на «Шакир», но нейното присъствие на борда правеше спасителната операция особено важна.

– Не се тревожи. Вижда ли се нещо на радара?

– Нищо, което трябва да ни тревожи.

– Дръж си очите отворени. За да осъществи това, Кенин е използвал или кораб, или друга подводница. Пингвай активно, докато ни следваш, и наблюдавай за надводни контакти. Разбра ли за Детето? – попита Хуан.

– Хали ми каза, че малкият плъх ни е продал.

– Така е, но не е казал, че можем да проследим подводницата на Кенин и че разполагаме с възможности да я потопим. Не мисля, че Кенин знае за нашия хеликоптер или че в своя клас «Орегон» е най-

бързият кораб света.

– Можем само да се радваме.

– Веднъж вече той ни подцени. Да се молим да го направи отново.

– Разбрано, ще внимаваме.

– Ние също.

Хората от екипа никога не си пожелаваха късмет преди мисия, затова Макс повтори по-раншната си молба.

– Измъкни я.

– Разбрано.

Хуан сплете пръсти от безсилие, докато чакаха температурата на турбината да се покачи до нужното равнище. Едва тогава Адаме включи съединителя и винтът започна да се върти. В началото мързеливо, но скоро перките се сляха сякаш в една. Вместо втори по-малък винт хеликоптерът отвеждаше отработилите газове през специални отвори за жироскопска стабилност.

– Макс – свърза се по радиостанцията Адаме, – готови сме за излитане. Какво е положението с вятъра?

– Всичко е наред. Излитането разрешено.

– Тръгваме. – Той даде още газ и леко наклони джойстика, с който управляваше, така че ъгълът на перките се измени и те започнаха да захапват въздуха.

Хеликоптерът се откъсна от подемника и мина ниско над кърмовия релинг, докато «Орегон» минаваше под него. Полетяха с наклонен надолу нос, за да ускорят, после започнаха постоянно да набират височина. От време на време дъждовни капки покриваха предното стъкло, докато се изкачваха на крейсерска височина триста метра и бързо поеха курс на юг.

– Направи изчисленията, нали?

– Да. Щ ом стигнем на място, в резервоара ще са останали само бензинови пари. За да се получи, трябва да поддържаме скорост 130 възела. – Гомес погледна през рамо към Кабрило. – Не искам да съм лош пророк, но какво ще правим, ако яхтата вече не е там?

– Ще скочим и ще изчакаме идването на «Орегон» в спасителната лодка зад седалката ти. А когато се спасим, ще удържа от печалбата ти в Корпорацията цената на хеликоптера.