Клайв Къслър - Мираж

– Той вярваше ли в това?

– Не мога да кажа. Не, чакай малко. Каза, че това било конспиративна теория – значи не е вярвал.

– Може би не е – каза Мърф с увлечение. Като единственият на кораба, който си падаше по конспиративните теории, задълба с удоволствие в темата. – Чуйте това. През пролетта на 1963 година в Аляска един от рейнджърите намира останките на трима души, умрели по някое време през зимата. Труповете били оглозгани от мършояди, така че установяването на самоличността им било невъзможно. Ето сензацията: в джобовете на единия намерил френски франкове.

– Е?

– Не съм казал още най-важното. Всички били по бели престилки, а под тях по шорти и тениски. Освен това лежали върху ивица бял пясък по средата на тайгата. Когато рейнджърът се върнал с екип, за да приберат труповете, дивите животни ги били отнесли. Единственото, което успял да направи, е да вземе проба от пясъка.

Изпратил я на геолог от Аляския университет в Анкъридж, който установил, че пясъкът е чист силиций, но с голяма концентрация на сухоземни корали. Рейнджърът изгубил интерес към случилото се, но геологът, Хенри Райдър, продължил да рови.

Ерик се включи в разказа:

– Отнема му три години разпитване и сравняване на проби, но накрая открива, че намереният в Аляска пясък отговаря на този в атол, наречен Роа, разположен почти в средата на Тихия океан.

– Това важно ли е? – попита Кабрило. Мърф отговори почти тръпнещ:

– Роа е мястото, откъдето французите наблюдават тестовете на техните атомни бомби. През 60-те там е имало значително население от инженери и учени. Този Райдър се свързал с френското правителство и попитал дали са изгубели учени на Роа. Изправил се пред стена. Било по времето на Студената война и всичко било строго секретно. Но той не се отказал. С помощта на една жена от факултета по френска филология в университета той се обадил по телефона в най-добрите френски технически университети и най-накрая успял да установи имената на тримата. – Мърф извади омачкан лист хартия от джоба си. – Доктор Пол Брусар, професор Жак Молиер и доктор Виктор Куенел изчезват през 1963 година. И тримата са свързани с френската програма за ядрено въоръжаване.

Обажда се на техните вдовици. Две от тях отказват да разговарят с него, но едната признава, че правителството я е задължило да пази тайна. Тя потвърждава единствено, че преди три години съпругът ѝ бил на остров Роа и че оттогава не е чувала нищо за него.

– Откъде си научил всичко това? – попита Хуан, опитвайки се да намери смисъл в казаното.

Двамата гении се спогледаха смутено.

– Ами от сайтове за конспиративни теории – призна Мърф.

– Значи всичко това може да се окаже купчина лъжи?

– Да, но ние се обадихме в Аляска. Хенри Райдър е починал отдавна. Както и съпругата му. Дъщеря му още живее в Анкъридж и си спомня, че баща ѝ държал виала с пясък на бюрото си, която не ѝ давали да пипа, защото била малко момиче.

Стоун отново се намеси.

– Имал приятелка, която идвала от време на време и името ѝ звучало като Катрин Деньов.

– Добре – каза Хуан накрая. – Това придава на историята известна правдоподобност. Обаче къде ни води всичко?

– Ами че Филаделфийският експеримент е бил нещо реално, но не така, както се е писало за него. И че французите наистина са убили Морис Джесъп, за да му запушат устата, продължавайки изследванията в една от най-тайните си организации. Обаче нещо се е объркало и тримата в бели престилки, и пясъкът, върху който са стояли, били пренесени от неизвестна сила в Аляска. По същия начин, както корабът на Джордж Уестингхаус години по-рано попада в Аралско море.

– Нали знаете, че не си падам по научната фантастика – предупреди ги Хуан.

– Председателю, преди няколко години клетъчните телефони бяха научна фантастика. Самолети, ракети, ядрени подводници, триизмерни принтери – списъкът е безкраен.

– Аз залагам на Сейнт Джулиън Пърлмутър.

– Защо?

– Помолих го да проучи «Лейди Маргарет». – Пърлмутър беше близък приятел на Дърк Пит и Кабрило също започна да разчита на него. Мъжът притежаваше най-голямата частна сбирка от книги за морето, вестници и разкази в света, както и нюх на ловджийско куче за разкриване на тайни. – Някак си не мога да повярвам в машини за телепортиране. Мисля, че някой е отвлякъл яхтата на Уестингхаус и така е попаднала в Русия. Накарах Пърлмутър да се опита да докаже теорията ми.

– Обаче ние вече проучвахме тази възможност и нищо не открихме.