Клайв Къслър - Мираж

Макс се опитваше да му каже нещо. Какво? Не знаеше и искаше просто да заспи отново. Главата му клюмна и безпилотната подводница за трети път се блъсна в гърдите му. Тя се завъртя така, че обемистият резервоар с тримикс се озова пред него.

Клапанът. Хуан се протегна и го отвори. С живително съскане шлемът му се изпълни с въздух за дишане и той го пое толкова дълбоко в гърдите си, че имаше чувството, че ще се пръснат. След като изгладнелият му за кислород мозък заработи отново, объркването му започна да изчезва. Вдиша десет-двайсет пъти дълбоко, замаян от усещането и от чувството на дълбока благодарност. Показа с пръсти пред камерите, монтирани под прожекторите, водолазния знак «всичко е наред». В отговор «Малкият дебелак» се завъртя на триста и шейсет градуса като доволно кутре, което си гони опашката. Отпусна се на дъното до него, сякаш очакваше да го погали. Едва тогава Хуан видя пакета, който Макс бе закрепил на горната част на робота. Отвори го и безмълвно отправи благодарствена молитва. Макс мислеше за всичко. Ръцете му бяха толкова безчувствени, че едва успя да пъхне пръст в пръстена за задействане на магнезиевата факла, но накрая успя.

Светлината беше ослепително бяла и щеше да увреди ретината му, но той беше извърнал глава. Не му пукаше за светлината, а за това, че горенето на факлата загрява водата там, в завета на котела. Само след няколко секунди усети разликата. В пакета имаше и комплекти химически отоплители. Счупи печатите им, за да ги активира, и ги пъхна между бедрата и под мишниците си. Другите напъха между водолазния костюм и компенсатора на плаваемостта точно над сърцето Отпусна си десет минути за съвземане. Когато вече беше готов за тръгване, «Дискавъри 1000» с акрилния си купол и Ерик Стоун на щурвала вече му правеше компания. «Малкият дебелак» и «Дискавъри» останаха при него през цялото затъпяващо изплуване и се рееха наблизо, докато трябваше да прави дългите спирания за декомпенсация. Въпреки студа и изтощението той не бързаше и внимаваше за безопасността. Знаеше, че вероятно ще му се наложи да остане с Майк за декомпресия в тясната барокамера на «Орегон».

Почти целият екипаж беше дошъл в лунния басейн, когато той най-накрая се показа от водата и бе посрещнат с продължителни ръкопляскания, с викове и подсвирквания. Макс изглеждаше особено доволен от себе си и дори главният лекар се усмихваше, макар че се притесняваше за здравословното му състояние.

Помогнаха му да излезе от водата и техниците го освободиха от оборудването за рекордно време.

– Как се чувстваш? – попита го Джулия Хъксли, пробивайки си път до него. – Някакви симптоми?

– Студено ми е – отговори Хуан с тракащи зъби. – Гладен съм и ужасно ми се пикае. – После се обърна към Хенли, който се суетеше зад Джулия. – Никога не съм се съмнявал в теб.

– Защо да го правиш? – отговори Макс високомерно. – Та аз никога не съм те прецаквал.

– Благодаря.

– Длъжник си ми.

– Хайде, стига толкова мъжка дружба – прекъсна ги Хъкс. – Хуан, отиваш при Майк за декомпресия, за да мога да следя и двама ви за признаци на кесонна болест.

– Той и Еди добре ли са?

– Еди може би има сътресение на мозъка. Майк е добре. Това е само предпазна мярка.

– Запазил ли е пробата, или всичко е било напразно?

– Не знам – отговори Хъкс, а в това време Макс зад нея извади пробата с жеста на истински фокусник.

– Ето. Марк вече му хвърли едно око и каза, че няма представа какво е.

Хуан взе дългата три сантиметра пръчка, докато го влачеха към барометричната камера в дъното на трюма за подводници. Имаше грапава текстура, но не приличаше на нищо, което беше държал някога. Ако се наложеше да опише с една-единствена дума текстурата, щеше да използва «чуждоземна». Върна пробата на Макс.

– Намери отговорите.

– Марк и Ерик ще се занимават цяла нощ с нея. Обещавам ти. А сега влизай в саркофага при Майк. Аз ще кажа в кухнята да ви свалят нещо за хапване. Ще бъде интересно да се види как Морис ще сервира с бели ръкавици през въздушен шлюз.

Хуан влезе през тежката врата в първата секция на барометричната камера и седна на тънко тапицираната пейка. Въздушното налягане щеше да бъде повишено до петдесет процента от онова, на което бяха изложени с Майк на дъното. След това можеше да влезе във втората секция, където Троно вече го чакаше. Съоръженията бяха примитивни и голи, приличаха на нещо, излязло от учебен филм на флота от 60-те, обаче в името на безопасността Хуан беше готов да се подложи на скуката.