Клайв Къслър - Мираж

Макс Хенли не спираше да дава заповеди, докато Ерик Стоун отново коригира курса на плаване.

– Марк, искам да слезете с Мак Ди в трюма за лодки, за да сте готови веднага да спуснете надуваемата моторница на вода. Това означава външният люк да е отворен и двигателят топъл. – Той натисна бутон на интеркома, за да се свърже с техниците в трюма за подводници. – Макс се обажда. Пригответе се за операция по търсене и спасяване. За целта «Малкият дебелак» трябва да е напълно готов.

«Ор егон» цепеше вълните със скоростта на състезателен скутер, тласкан колкото от своите двигатели, толкова и от решимостта на Макс Хенли да спаси своите хора.

Марк Мърфи точно се готвеше да завърти креслото си, за да стане, когато забеляза нещо на пулта за управление.

– Макс, хващаме сигналите от автоматичния маяк на «Номад». Изплавал е!

– Над останките? Не, отнесени са почти на две мили в северна посока.

– Да променя ли курса? – попита Ерик Стоун.

– Не – отговори Макс след известно време в размисъл. – Карай към мястото, където са останките. Марк, размърдай се! Съобщи ми, когото с Лоулес сте готови за тръгване. Ние ще намалим, а вие ще се спуснете на вода и ще са насочите към миниподводницата.

– Веднага – кимна Марк и изхвърча от командния център, докато Макс пускаше съобщение Мак Ди Лоулес да се яви веднага в трюма за лодки.

Мърф докладва, че са готови за тръгване на миля от тяхното местоназначение. Макс заповяда на Стоун да намали скоростта и когато реши, че е безопасно да спуснат НМТК – надуваемата подводница с твърд корпус, на вода, им нареди да тръгват.

Заради двата мощни извънбордови двигателя, които я задвижваха, лодката приличаше по-скоро на водна ракета с открит кокпит. Тесният черен корпус и надуваемите понтони на бордовете ѝ на практика позволяваха да оцелява при всякакво време и можеше да бъде конфигурирана за всякакви мисии.

НМТК пореше вълните и отскачаше от по-високите, а зад кърмата избухваше бял разпенен килватер. Тя не беше конструирана за удобство – двамата мъже стояха зад контролния пулт с присвити колене, за да балансират, а телата им посрещаха ударите от неравното плаване.

Когато Марк не се занимаваше с фитнес, ставаше блед и непохватен. За разлика от него Мак Ди Лоулес приличаше на модел за бельо с изваяната си физика и лице на филмова звезда. Той беше най-новото попълнение на Корпорацията, след като го бяха спасили от ръцете на талибаните в Северен Пакистан. През изминалите месеци многократно беше доказвал своята ценност. Заради непринудения нюорлиански чар и мелодичен южен акцент с лекота се беше вписал в екипа.

Карайки НМТК да лети с повече от петдесет възела, те се носеха по океанската повърхност като запратен плосък камък във водите на езеро. Зад тях «Орегон» се смали до точица, докато те бързаха към своето местоназначение. Мак Ди управляваше лодката, а Марк използваше таблета си, за да следи сателитните данни за местоположението на «Номад».

Отне им само две минути да стигнат до дрейфуващата кабина, която им заприлича на железопътна цистерна, запиляна далеч, далеч от дома. Само люкът не беше отгоре по средата, а в задната част. Мак Ди се приближи странично към миниподводницата, а Марк скочи на нея с въже в ръката, за да я привърже към лодката. Лоулес не го изчака да свърши, свали маратонките си, грабна маска за плуване и се гмурна във водата. Марк го видя как с едно загребване стигна до подводницата и поклати глава, защото не разбираше за какво му беше да го прави, след като можеха да влязат през въздушния шлюз.

Лоулес пое достатъчно пръски по време на регатата им дотук, за да знае, че водата е леденостудена, но въпреки това неволно ахна, когато тя го обгърна и проникна през дрехите му. Той си пое дълбоко дъх, гмурна се и заплува към предницата на подводницата. Притисна маската си към един от илюминаторите. Вътрешността на плавателния съд беше тъмна, а това не беше добър знак. Почука по стъклото с пръстена от Луизианския държавен университет и в същия миг една фигура се хвърли на седалката на щурмана и на запаленото осветление се видя Еди Сенг. Близо до сляпото си око имаше синина, която бе започнала да се подува като кокоше яйце. Той грабна бързо лист хартия от бележника до пулта за управление и го вдигна така, че Мак Ди да може да го прочете.

Лоулес рязко издиша, когато прочете написаното от Еди Сенг, и зарита с все сили да изплува бързо на повърхността.

В мига, когато лицето му се показа над водата, се развика: