Клайв Къслър - Мираж

Майк заопипва коридора като слепец, знаейки, че не може да направи нищо, докато видимостта не се подобри.

– Стълбата е зад четвъртата врата вдясно – каза Хуан, сякаш бе прочел мислите му. Майк преброи вратите и щом пъхна фенерчето в правилната, видя откритата стълбищна шахта, където някога е имало стълба. Стъпалата бяха изпопадали, а перилата се бяха откъртили заедно с металните стени. Той осъзна, че нитовете, които десетки години бяха крепили всичко, сега бяха поддали и всичко беше рухнало.

Ръждата беше започнала да се утаява и той успя да види крака на Кабрило да стърчи изпод хаоса от стоманени отломки. Кракът се размърда, защото Председателя продължаваше да опитва сам да се освободи, но при всяко движение нагоре отломките се преплитаха още повече.

– Стой там – каза Майк.

– Н икъде няма да ходя – отговори Кабрило.

Троно заплува надолу, като много внимаваше да не скъса ръкавиците си, и започна да вдига някои от плочите. Секциите не бяха големи, но това доста приличаше на старата игра на клечки. Внимаваше да не предизвиква допълнителни срутвания. Хвърли се върху купчината трескаво, искаше да работи по-бързо, но знаеше, че трябва много да внимава. И през цялото време знаеше, че Хуан всяка секунда може да му нареди да се маха.

Отмести достатъчно от старите стени, за да може Хуан да опита отново да се освободи сам.

– Твой ред е.

Хуан събра силите си, насочи ги и започна да бута с все сили. Майк беше разчистил само толкова, че секцията, която се бе заклещила, я нямаше и сега той можеше да се измъкне. Напъна отново и най-сетне успя да излезе изпод купчината метални листове.

Майк протегна ръка, за да му помогне да запази равновесие.

– Задължен съм ти. – Искаше да прозвучи тържествено, но хелият омаловажи официалността. – А сега хайде да се махаме от тук.

Двамата мъже заплуваха обратно към главната палуба и надолу по коридора. Изскочиха от надстройката и видяха, че Еди Сенг е използвал манипулаторите, за да изкърти още парчета от клетката, и на практика беше паркирал подводницата върху палубата.

Майк стигна първи до вратата на въздушния шлюз и завъртя ръкохватката. Мястото беше малко – не по-голямо от телефонна будка, а той и Кабрило щяха да прекарат доста време вътре. Бяха се спуснали на такава дълбочина, че се нуждаеха от поне два часа декомпресия. Когато излязат на повърхността, това тясно местенце щеше да влезе в ролята на барокамера, но щяха да имат нужда от тока на «Орегон», защото акумулаторите на «Номад» щяха да останат на дъното.

Отдалечаването от останките беше само първата част от тяхното изпитание. Ако не се свържеха навреме с «Орегон», двамата водолази щяха да останат без тримикс, защото в «Номад» нямаше вътрешни запаси от газа. И за да се влошат нещата още повече, Еди не можеше да излезе от подводницата през въздушния шлюз, преди Хуан и Майк да бъдат декомпресирани.

Троно се гмурна с главата напред през люка и изчезна вътре. Хуан изчака за миг, за да даде възможност на своя партньор да се намести, после и той влезе в шлюза. Краката му бяха опрени в бутилките на Майк, а главата му беше още извън подводницата, когато почувства вибрации във водата. Веднага разбра какво е това и в последната секунда се сви.

Успя да затвори люка, но още не го бе заключил херметически, когато торпедото се заби в стария миноносец близо до носа. Около половин тон експлозиви избухнаха и взривната вълна помете миниподводницата, запращайки я върху останките от металната клетка. Стоманата се разкъса с остро скърцане. Целият кораб беше пометен и в същия миг рухна на дъното.

Във въздушния шлюз Майк и Хуан бяха силно притиснати, но никой от тях не беше ранен; бяха обаче силно дезориентирани, защото подводницата се преобърна няколко пъти. Още преди да застане на едно място, Хуан вече се опитваше да заключи херметически люка. Главата му кънтеше от сътресението, предизвикано от взрива, той чувстваше ръцете си като оловни, но успя да завърти ръчката, затваряйки херметично тясното помещение.

– Еди, аварийно изплаване!

Сенг вече беше видял сигналната лампичка на пулта за управление, която му казваше, че люкът на шлюза е заключен херметически. Натисна бутона още докато гласът на Председателя се носеше от високоговорителя.

С остро щракване «Номад» се откачи от долната си рамка и се понесе стремглаво към повърхността. Но това скоро свърши, защото се оплете в откъртената антена на миноносеца и изгнилите рибарски мрежи.