Клайв Къслър - Мираж

– Докладвайте – излая Хенли от командирското кресло.

Марк Мърфи седеше на обичайното си място в предната част на помещението, където основната му задача беше да наблюдава големия и разнообразен оръжеен арсенал на кораба. Тази сутрин беше седнал там, за да следи гмуркането.

– Секунда – изръмжа той, яростно блъскайки по клавиатурата с бързината на концертиращ артист. – Мамка му!

– Какво има?

– Пасивният сонар е засякъл звука от отваряне на две торпедни тръби на подводница.

– Разстояние и курс?

– Седем километра и половина откъм десния борд. – Чия е?

– Секунда. – Военноморският флот на Съединените щати поддържаше база данни с шумове от почти всеки вид подводница на света, така че отделните лодки да могат да бъдат идентифицирани по време на бойна тревога. Марк беше работил с един от специалистите от базата данни по обновяване на списъка, но нямаше нужните умения по интернет безопасност. – Руска, клас «Акула». Номер на корпуса 154. Сигурно се промъква, защото не се чува шум от двигатели или винтове.

Макс погледна към екрана на радара. В радиус от двайсет мили нямаше други кораби около «Орегон». Това означаваше, че ако намеренията на подводницата са враждебни, мишената щяха да бъдат те. Късите косми на врата му настръхнаха.

– Председателю, имаме руска подводница на дрейф на около четири мили и половина откъм десния борд. Току-що отвориха две торпедни тръби.

– Изчезвайте от там.

– Стреляха! – изрева Марк. – Торпедо във водата.

щ еше да отнеме няколко секунди, за да пресметне точно курса на торпедото, но всички от екипажа, които слушаха, инстинктивно знаеха, че е насочено срещу «Орегон». Единственият въпрос беше в него ли се целят, или в корабните останки, над които дрейфуваше корабът.

Макс не беше толкова добър стратег колкото Хуан. Беше човек на действието, който предпочиташе да оставя планирането на другите. Затова се възползва от последния съвет на Кабрило:

– Кормчия, най-пълен напред с максимална мощност!

Инерцията на осемте хиляди тона, които бяха на дрейф и сами по себе си бяха голяма маса, все пак не можа да се опъне на магнитохидродинамичните двигатели. Криогенните помпи заработиха с инфразвукова скорост и започнаха да помпат течен азот върху магнитите, които извличаха свободните електрони от морската вода и ги принуждаваха да минават пред задвижващите тръби. Зад кърмата на «Орегон» изригна бяла пяна и десет секунди след командата на Макс големият кораб вече плаваше.

Това, че се движеха, обаче означаваше, че ще излязат от обхвата на радиостанциите на водолазите и Еди в подводницата.

– Макс, точно преди да издадеш заповедта за тръгване, чух да изстрелват второ торпедо – каза му Марк. Сега, когато корабът се движеше, пасивните сензори бяха глухи за всички останали шумове, освен неговите собствени – воя на двигателите и увеличаващото се съскане на водата, триеща се в корпуса.

– Хуан, чу ли?

– Второ торпедо. – Кабрило не се поколеба, преди да даде заповед. Подводните радиостанции не бяха обезопасени и беше ясно, че руснаците знаят, че има хора сред останките. Онова, което руският капитан беше извършил, си беше хладнокръвно предумишлено убийство. – Потопете копелето.

Оставаха само около седем минути до взривовете. «Орегон» щеше да се измъкне в безопасност извън обсега на сонара, но потъналият кораб беше мишена.

– Готово. Марк, хайде да покажем на копелето, че е избрал неподходяща цел. Удари го чрез активния сонар с максимална сила и продължавай да удряш, докато не ти кажа да спреш.

Мърф се ухили злодейски и включи активния сонар с неговите остри пингове. Връщащите се данни показваха, че «Акулата» още не беше започнала да се изтегля.

– Все още е там, а торпедата са в дълбокото.

– Чакат, за да видят дали ударите им са попаднали в целта. Това е голяма грешка, другарю. Трябваше да си вдигнеш чукалата веднага след изстрелите. Разбира се, не си могъл да знаеш, че можем да те чуем и проследим.

Ерик Стоун влетя в командната централа и се настани до Мърф на креслото зад щурвала. След Председателя младият господин Стоун беше най-добрият кормчия и ако се наложеше, можеше да прекара «Орегон» и през ухото на игла.

– Ерик, искам го в обсега на нашите торпеда – «Акулата» успя да стреля от толкова голямо разстояние, защото обстрелваше неподвижна цел. За да улучиш движещ се неприятел, трябва да скъсиш разстоянието. – Оръжейник, пригответе нашите бебчета.

– Слушам. Изглежда сонарът ги е разбудил, защото руснаците се размърдаха. След двайсет мили континенталният шелф рязко пропада и ако стигнат там, ще потънат като камък и едва ли ще можем да ги намерим.