Клайв Къслър - Мираж

В един от ъглите на подобното на пещера помещение инженерите подготвяха най-високотехнологичните водолазни екипи в складовете на «Орегон». Колкото по-враждебна е околната среда, от толкова повече оборудване се нуждае човек, за да оцелее. Ако оставиш някого на тропически остров, ще може да се оправи само с бедрена препаска. Мястото, накъдето се бе отправил Кабрило, беше не по-малко враждебно към човешкия живот от открития космос. Поради увеличеното налягане на дълбочина повече от сто и двайсет метра азотът, който съставлява голяма част от въздуха за дишане, щеше да насища кръвта и да предизвика азотна упойка, или дълбинния възторг, както беше още известна. Това беше обезсилващо чувство на еуфория, която прави и най-простите задачи невъзможни. За да се попречи на това, по-голямата част от азота във въздуха, който Кабрило и Троно щяха да дишат, беше отстранен и заменен с неразтворимия газ хелий. Тази смесица се наричаше тримикс, защото съдържаше и малко азот, за да се предотврати друг проблем, известен като Нервен синдром на високото налягане.

Освен всичко друго щяха да носят и малки патрони с аргон, за да надуят сухите си водолазни костюми. Аргонът отвежда топлината много по-бавно от хелия или обикновения въздух, а температурата на дъното беше около четири градуса, така че заплахата от хипотермия бе винаги налице. С една дума, всеки от тях щеше да се натовари с по шейсет и седем килограма екипировка.

– Добро утро, Хуан – поздрави го Майк Троно. Той беше на трийсет и четири, строен, с права кестенява коса. – Така и не успях да те попитам хареса ли ти Върмонт?

Троно беше родом от Щата на Зелената планина.

– Красиво е, но пътищата са ужасни.

– Да, дупки, пукнатини и бабуни от студа. Никак не ми липсват.

– Готов ли си?

– Шегуваш ли се? Умирам за гмуркане сред останки. Прекарах последната си отпуска в проучване на «Андреа Дориа» [14] Италиански пътнически лайнер, потънал пред бреговете на Масачузетс след сблъсък с друг кораб. – Б.пр.

– Вярно. Кърт Остин ли беше водач на групата?

– Да. За него беше второ гмуркане до нея.

Прекъсна ги глас с шлифован английски акцент:

– На борда на този кораб има прекалено много ВИП личности.

– Здравей, Морис – поздрави Хуан главния стюард на «Орегон».

Макар едва да минаваше пет сутринта и новината за откритието да се бе разпространила само преди петнайсет минути, пенсионерът от Кралския флот беше облечен както винаги свръх елегантно: съвършено изгладени черни панталони, снежнобяла риза и толкова добре лъснати обувки, че биха засрамили и почетна рота от морски пехотинци.

През дясната му ръка, с която държеше сребърен поднос за сервиране с капак, беше прехвърлена бяла кърпа. Остави каната с черно кафе, която носеше в другата, и вдигна капака. Апетитната миризма на бъркани яйца и селска наденица прогони соления аромат на морето, който изпълваше трюма за подводници.

След като се нахраниха, двамата мъже се съблякоха, сложиха си водолазно термобельо и чорапи. След това дойде ред на сухите водолазни костюми «Ърсют Кордура FZ». Те бяха конструирани като едно цяло, като оставяха само лицето открито. То щеше да бъде защитено от водолазни шлемове с интегрирано комуникационно оборудване. Компютъризиран гласов модулатор щеше да се грижи за намаляване на последствията от вдишването на хелий, но и двамата щяха да говорят така, сякаш озвучават рисувано филмче за Мики Маус.

Докато те се обличаха, Еди бе провел тестовете преди гмуркане и миниподводницата «Номад» беше спусната на вода. Към твърдата обвивка на подводницата бяха монтирани допълнителни резервоари за тримикс, така че двамата водолази нямаше да използват своите запаси, докато стигнат дъното.

– Готов ли си? – попита Кабрило своя партньор.

– Да тръгваме.

14 Италиански пътнически лайнер, потънал пред бреговете на Масачузетс след сблъсък е друг кораб. – Б.пр.

Хуан отправи към Майк универсалния водолазен знак «всичко е наред», като опря показалеца си в палеца, после си сложи шлема. Майк направи същото. Двамата вдишаха няколко пъти предпазливо, след което направиха нужните според тях корекции.

– Добро утро на екипа веселяци – поздрави ги Макс Хенли от мястото си в командния център.

– Много смешно – имитира го Хуан раздразнено, но това остана незабелязано заради комичния му тон.

– За сведение: ще има лек вятър, а вълните няма да са повече от шейсет сантиметра. Но не бива да забравяте, че от юг ще си имате работа с течение пет възела. Ако не внимавате, може да имате неприятности.