Клайв Къслър - Мираж

– Какво смяташ, че ще намерим?

– Нямам представа, но щом Пьотър Кенин се интересува, не може да не си заслужава.

От вградените в стените високоговорители се чу гласът на Ерик Стоун:

– «Малкият дебелак» е прибран на борда и вратите на лунния басейн са затворени.

– Кормчия – обади се Хуан.

– Заемам се, Председателю.

Хуан превключи картината на главния екран към видеокамерите на мостика и я увеличи толкова, че се получи почти панорамен изглед към океана. Под оловното небе водата беше развълнувана, а в далечината се виждаха тъмните пердета на леещ се дъжд. На хоризонта се очертаваха силуетите на два кораба – единият плаваше на юг, а другият на север. Когато «Орегон» ускори, плаването му се стабилизира и постоянното люлеене, на което беше подложен, докато дрейфуваше над останките на потъналия стар траулер, избледня.

Хуан излапа втория тако и неочаквано ахна. Лицето му се зачерви и задиша усилено през устата.

– Призрачното чили? – осведоми се Макс благо.

– Да – успя да вдиша Кабрило, а от очите му се стичаха сълзи.

– Неприятно ми е, че трябва да ти го кажа – лековато отбеляза Макс, поставяйки ръка върху рамото на Председателя, докато той се опитваше с въздух да успокои измъчения си език, – но е отмъщение за това, че снощи добави сол и пипер към рулото «Стефани». Главният готвач каза, че е сложил достатъчно подправки, но ако ти искаш по-пикантна храна, той с готовност ще изпълни желанието ти. Така че наслаждавай се.

После се измъкна от командния център, оставяйки Председателя буквално неспособен да отговори.

Час по-късно се озоваха на мястото, където картите посочваха препятствие на морското дъно. Спуснаха странично сканиращия сонар и антенна решетка на буксир близо до морското дъно и направиха акустични снимки на околността. Много често препятствията, независимо дали естествени или изкуствени, бяха точно на местата, които картите посочваха, обаче картографирането на морското дъно не беше първостепенна, второстепенна или дори третостепенна задача на

«Орегон». Затова тяхната екипировка не можеше да се сравнява с тази на Националната агенция за морско и подводно дело – НАМПД, или НОАА – Националната океанска и атмосферна администрация, и им отнемаше време, докато намерят целта. В този случай правиха тегели един час ту на север, ту на юг над ивицата дъно, точно както грижливият собственик на морава всяка неделя я коси. Сканирането насам-натам опъваше нервите на Кабрило и подлагаше търпението му на изпитание.

Най-сетне след втория час безплодно търсене на екрана се появи обект, който започна да отразява сонарните вълни обратно към антената.

Хуан усети прилив на адреналин, както става с всеки ловец, щом види плячката си. Очакването се превърна в горчиво разочарование, когато сонарът разкри обект, дълъг поне сто и петдесет метра и с толкова странни форми, че можеше да бъде само скала, стърчаща от иначе равния континентален шелф.

Още един провал, каза си той. Натисна бутона на интеркома.

– Ерик, ще перифразирам Наполеон: всичко зависи от това да уловиш мига. Тръгвай, но остави сонара на буксир, защото следващият обект е само на пет мили.

Въжето на тегления на буксир сонар беше много по-здраво от пъпната връв на безпилотната подводница, така че можеха да го оставят във водата, докато плаваха към следващата отметка в координатната решетка. Обаче трябваше да поддържат скоростта под петнайсет възела, за да не го излагат на прекалено големи сътресения.

– Слушам.

– Курс 219, скорост петнайсет възела.

От асансьора излезе с ленива стъпка Марк Мърфи, облечен в тениска, имитираща петна от кръв. Надписът на гърдите му гласеше: «Добре съм». Макар че ходеше, младият технически гений беше заровил нос в айпада си.

– Време беше – посрещна го Хуан. – Трябваше да ме смениш още преди десет минути.

– И двамата знаем, че нямаше да излезеш от контролния център, докато не установиш местонахождението на последния обект. Аз слушах комуникациите и дойдох, когато го засече.

Хуан се намръщи, защото се почувства прекалено лесно разгадан.

– Добре. Трябва да те предупредя, че антената е още във водата.

– Добро утро. Нали току-що ти казах, че слушах комуникациите.

– Много си докачлив – подхвърли Кабрило.

– Извинявай, шефе. Един приятел от Бъркли ме помоли да рецензирам статията му, но всичките му заключения са погрешни и колкото и да се опитвам, не мога да го накарам да разбере.