Клайв Къслър - Мираж

Патронов беше толкова рус и светлокож, че на пръв поглед изглеждаше албинос. Вирнатият му нос приличаше на обърната двуцевка и му придаваше известно свинско излъчване. Устата му беше твърде бърнеста, а ушите приличаха на карфиол от годините му като боксъор в някогашната съветска военноморска академия. Не беше много висок, но имаше широки рамене, които крепяха заострената му глава, завършваща с перчем сламеноруса коса. Онова, което му липсваше като мъжки чар, той компенсираше със способности и безскру пулност.

За да може да остане в морето, вече два пъти беше отказвал повишение и тъй като преди години се оказа най-младият капитан на подводница в съветския флот, имаше по-голям опит от всеки друг като подводничар.

Патронов точно излизаше от кубичната си каюта, когато по комуникационната линия дойде съобщение за важна грама. После по високоговорителите на вътрешната уредба се чу: «Капитанът в радиорубката. Шифрирана радиограма само за вашите очи».

– Направете път – изръмжаваше той от време на време, докато се придвижваше назад към радиорубката. Говореше с нисък дрезгав глас с басови интонации, който на мига вдъхваше уважение. Моряците и офицерите веднага се притискаха към стените на тесния проход, за да улеснят придвижването му.

Радиорубката беше затворено пространство, направено по-гостоприемно за техниката, отколкото за хората, които я обслужваха. Въпреки това двама млади радисти някак си се бяха натъпкали вътре. Единият беше със слушалки на врата, а другият, седнал назад колкото позволяваше помещението, превеждаше бързата радиограма.

– Бяхме по следите на една «Охайо» – каза Патронов, когато застана на прага. – Кажете ми, че това е по-важно.

«Акула» преследваше подводница клас «Охайо» – един от стълбовете на американското ядрено сдържане, когато я повикаха по късовълновото радио да изплава на повърхността за прием на данни.

– Шифровано е – отговори радистът, без да гледа капитана в очите, и му подаде тънката хартия през рамо, надявайки се, че той ще я вземе и така неговата вина за прекратяването на преследването на вражеската подводница ще бъде измита.

Капитанът грабна листа от ръката на моряка, разтвори го, за да види подателя, и изруга:

– Кенин! Мамка му, още от академията ми досажда.

– Капитане? – От тона на младия моряк беше очевидно, че не е очаквал подобно неуважение към командващия флота.

– Хайде, Павел, успокой се. Когато дойде време да ти закачат капитанските пагони, ще ме ругаеш десет пъти повече, отколкото аз първия си командир.

– Да, капитане... ъъъ... не, капитане... искам да кажа... – Младият радист благоразумно млъкна и впери поглед в радиостанцията.

Вторият радист се завъртя със стола си и попита:

– Ще прихванем ли отново американците?

Патронов го стрелна с такъв поглед, че го завъртя обратно със стола и той също впери поглед в оборудването.

– Първия път търсенето ми отне седмица, а сега сигурно толкова ще ми отнеме дешифрирането на проклетото съобщение.

Трябваше му почти час да дешифрира дългото цяла страница послание. Тъй като това беше частно съобщение между двамата, трябваше да използва друга кодова книга, която Кенин беше раздал само на своите най-верни последователи. Патронов знаеше, че подобна книга притежава и капитан Сергей Карпов. Карпов в момента патрулираше с подводен ракетоносец тип «Тайфун» с двайсет интерконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави. Патронов го познаваше добре и знаеше, че ако Кенин нареди тайно изстрелване, той ще натисне червения бутон колкото може по-бързо и по-силно.

В интерес на истината, Патронов също би го направил.

Сега, когато Китай израстваше като световен лидер, а Америка вече не искаше да изпълнява ролята си на суперсила, се отваряше празнина, от която човек като адмирал Кенин можеше да се възползва. След това драконът и белоглавият орел щяха под някаква форма да си уредят сметките, но в крайна сметка мечката щеше да се окаже победител.

Патронов прочете за втори път дешифрираното съобщение и натисна бутона на интеркома, който го свързваше с мостика.

– Тревога. Първият помощник в капитанската каюта. Кормчия, курс 235. Курсът ще бъде доуточнен по-късно, когато стигнем до решение. Скорост: най-пълен напред. Американецът вече не е мишена. Повтарям, американецът вече не е мишена.

Седем секунди по-късно първият помощник почука на вратата на капитанската каюта.

– Влез.

Павел Ренко прекрачи прага и застана мирно, изпънат като кол, докато капитанът не му посочи стол да седне. Младият мъж беше напълно различен като физика от капитана. Беше красив като лице от рекламен плакат, милиметри по-нисък от максималната височина на приеманите в подводните войски и имаше физиката на фехтовач – слаб, с широки рамене и тясна талия.