Клайв Къслър - Мираж

Кабрило се смръщи.

– Френски?

– Нали е конспиративна теория? – изсмя се Тенисън. – Тогава защо да не са французите?

– Откъде научи историята за миноносеца и защо не си я поместил в биографията?

Преди да отговори, пенсионираният учен стана от мястото си.

– Жаден съм. Хайде да си направим нещо за пиене, а после ще свършим с пъна. Почти си го извадил.

Когато Тенисън се обърна, Кабрило вдигна сакото и нахлузи раменния кобур, после го последва в кухнята, прекосявайки вътрешния двор по ливадата зад къщата. Кухнята беше в задната част на къщата и гледаше към градината и макар вътре да имаше «модерни» уреди, хладилникът имаше вид на модернизиран сандък за лед, а кутията със 11 Валънтайн описва откритието си като "широка павирана улица от правоъгълни камъни с различен размер". – Б.пр.

свръхдълги кибритени клечки до печката означаваше, че газовият котлон се пали ръчно.

Тенисън извади две кокаколи от хладилника и му подаде едната.

– Сигурен съм, че би предпочел бира, но аз не пия.

– Това също върши работа – успокои го Кабрило, отвори кутийката и отпи дълга глътка, едва сега осъзнавайки колко е пресъхнало гърлото му.

Чу се звънецът на вратата и в главата на Хуан се мярна картината как в пустинята, където не би трябвало да има наемен убиец, куршумът улучва Юсуф.

– Очакваш ли някого?

– Всъщност не, но тази седмица имам рожден ден и непрекъснато получавам подаръци от някогашни студенти и колеги – каза Тенисън, докато бавно излизаше от кухнята. Хуан мина покрай него и надникна през предния прозорец. Микробус беше спрял зад поршето. На него бяха изрисувани букети. Пулсът му се успокои.

– Май някой ти е изпратил цветя.

– Вероятно бившата ми секретарка. Всяка година ми изпраща божури.

Кабрило се премести, за да смени ъгъла и да огледа шофьора, застанал на стълбищната площадка, но видя само малка част от него и намек за цвета на букета, който носеше. След това погледна отново буса. Фирменият надпис гласеше: «Имперски цветари».

Взаимовръзките му хрумнаха толкова бързо, колкото можеха да работят синапсите в мозъка му. Върмонт беше известен като Щата на Зелената планина. Ню Йорк, неговият съсед, беше известен с прякора Империя. Никой цветар не би доставил пратка толкова далеч извън щата. Биха звъннали на местна фирма да достави за тях букета или каквото е поръчал клиентът. Някой, който е бил път чак от Ню Йорк, не беше тук, за да достави цветя. В главата му изскочи името на Пьотър Кенин и Хуан съобрази, че ако той използва местни бандити, за да убият най-големия експерт по Никола Тесла в света, те са от Брайтън Бийч, Ню Йорк, известен още като Малката Одеса.

– Уес! – изкрещя Кабрило, който се обърна и видя Тенисън вече да се протяга към дръжката на вратата. – Недей!

Тенисън завъртя топката и понечи да дръпне тежката врата навътре, но тя се стовари в лицето му, когато цветарят я отвори със силен ритник. Професорът падна назад върху пода само секунди преди да се чуе заглушеното жужене на автоматичен откос, насечено от приглушения пукот на два изстрела от Кабриловия със заглушител, които запратиха фалшивия цветар в розовите храсти пред вратата.

Падането на Тенисън му бе спасило живота. Беше паднал на земята, преди откосът да надупчи въздуха над главата му. Кабрило се наруга, че беше закъснял с две секунди, за да предотврати нападението срещу професора, макар да бе благодарен, защото Тенисън май се беше отървал само с уплахата. Едва успя да му каже да се престори на умрял.

В тишината, която настъпи, Хуан чу двама мъже да си говорят на руски, докато бързаха през задния двор към кухнята. Когато стигнаха до помещението, то беше празно, като се изключат тялото на Тенисън и малък килим от разхвърляни жълти нарциси. Само по разбитата входна врата се виждаха пурпурни пръски. Без те да знаят, Кабрило се криеше зад палтата в килера до входната врата и гледаше през леко отворената врата.

– Това той ли е? – попита единият от убийците.

Съучастникът му кимна.

– Точно така. Шофьорска книжка, издадена на Уесли Тенисън?

В килера Кабрило затаи дъх. Можеше само да се надява, че Тенисън ще запази достатъчно самообладание, за да се престори убедително на мъртъв. Единственият проблем беше, че по него нямаше кръв.

Единият от убийците изведнъж скочи на крака, сякаш беше обзет от някаква мисъл.

– А къде е Владимир?

– Вероятно се е върнал в буса, за да вземе газовите бутилки, с които ще изгорим къщата.