Клайв Къслър - Мираж

– Всъщност, професоре, тук съм, за да се уверя дали някой друг не го е направил вече.

Това сякаш засили любопитството на Тенисън. Той отвори вратата широко.

– Разбира се, може да поговорим малко, но трябва да си платите.

Като се съди по размерите и годините на къщата, професорът нямаше вид на човек, който има нужда от пари, затова Кабрило леко се смути, докато не чу продължението:

– Отрязах един стар бряст, но се страхувам, че вече не съм на годините да изкопая пъна. Здрав млад мъж като вас може да го извади за отрицателно време.

Хуан се усмихна.

– Дадено, но първо трябва да ползвам тоалетната. Пътуването не беше кратко.

– Дошли сте с кола от Вашингтон?

– Не, седалището ми е в Ню Йорк – отговори Кабрило, докато влизаше в къщата. Мебелите бяха безупречно чисти и му се стори, че това е оригиналното обзавеждане на къщата. Украсена с дърворезба колона се издигаше до втория етаж, докъдето водеше красива извита стълба. Хуан забеляза, че както в много домове от тази епоха, от камината нагоре върви комин с разклонения, за да отоплява спалните. Вдясно от входа имаше малка масичка, а до нея врата, която вероятно водеше в гаража. Забеляза, че купата, поставена върху масичката с тънки крака, вероятно беше дело на «Тифани».

Тенисън забеляза интереса му към обзавеждането.

– Тази къща е принадлежала първо на моите баба и дядо, а след това на една леля, която остана стара мома – обясни той. – Тя я запази точно такава, както е била, като частно светилище, посветено на нейните майка и баща. Когато почина преди няколко години, аз също не можах да събера кураж да променя нещо.

– Прекрасно е – отбеляза Хуан.

– Да, но поддръжката е кошмар – оплака се Тенисън с лек смях. – Често се питам дали живея в къщата, или ѝ слугувам.

Крановете и чешмите в банята изглеждаха като извадени от водопроводен музей. След като използва тоалетната с казанче, монтирано високо на стената, Хуан свали сакото и раменния кобур. Нямаше начин да изкопае пън, без Тенисън да забележи кобура, а от собствен опит знаеше, че цивилните се чувстват неловко в присъствието на въоръжени хора. Напъха пистолета в сакото си, сгъна го и го взе под мишница, за да се върне при Тенисън, застанал във вътрешния двор, ограден с тухлена ограда. Градината беше току-що започнала да цъфти и през лятото щеше да представлява весела смесица от цветове и аромати.

– Градинарството хоби ли ви е? – попита Хуан.

– За съжаление беше хоби на леля ми, не мое. Лично аз мразя да се занимавам с това, но какво мога да направя?

Той поведе Кабрило към лявата страна на оградената градина, където от тревата стърчеше около седемдесетсантиметров пън. До него лежаха лопата и брадва. Двойка червеношийки, които строяха гнездото си на съседното дърво, ги посрещна с чуруликане.

Хуан остави настрани сакото със загърнатия в него пистолет и взе лопатата.

– И така, господин Смит, кажете ми...

– Моля, наричайте ме Джон.

– Аз съм Уес. Според теб какво оръжие е изобретил Никола?

На Кабрило му хареса как Тенисън нарече изобретателя на малко име, сякаш е приятел, а не отдавна умрял непознат.

– Точно в това е проблемът. Не сме сигурни. Смятаме, че изследванията му са включени в отбранителна програма, но не знаем каква.

– Забележителен човек. Имам предвид Тесла. Накрая полудява и живее в мизерия горкият, но е доказан гений. Сигурен съм, че няма нужда да изброявам всичките му достижения в областта на изследването на електричеството: асинхронните електромотори, радиоконтрола, безжичните комуникации, запалителните свещи. Говори се, че в пристъпи на вдъхновение неговите открития и идеи му се явявали напълно оформени.

– А проучванията в областта на оръжията?

– Говори се, че късно в живота си искал да построи «лъч на мира», по-късно известен като «смъртоносен лъч». Монографията му на тема «Изкуството да се изпрати концентрирана неразсейваща се енергия през природната среда» се съхранява в неговия белградски музей. Чел съм я – тя е чиста глупост. Теориите му са интересни, но уредът никога не би проработил. Прекарва известно време в опити да създаде самолет, който лети, като йонизира въздуха под него. Може би това е, което търсиш.

Докато копаеше, Хуан не можа да направи връзка между задвижвания от йоните самолет и кораба на Джордж Уестингхаус, озовал се в Аралско море.

– Били са приятели с Уестингхаус?

– О, да – закима енергично Тенисън – Уестингхаус вече е бил богат и финансирал тяхното сътрудничество.