Клайв Къслър - Мираж

– Как си, стари приятелю? – Не бяха приятели и лекотата, която Кенин вложи в тона си, беше само представление. А и Детето беше толкова зарадван от обаждането, колкото от вероятността да обсъжда подробностите за своето погребение с погребален агент.

– Скъпи адмирале, мога да се оплача, но на теб дали ще ти се слуша? – Огънят и пушекът бяха увредили белите дробове на Детето, затова той говореше със скърцане и хрипове. Канюла за въздух влизаше в едната ноздра на изгорелия му нос, закрепена с лейкопласт. Освен това на всеки няколко минути поемаше глътка въздух от прозрачна кислородна маска. Уврежданията бяха заличили и всякакви признаци на акцент, ако някога ги е имало. Подробностите за неговия произход и национална принадлежност бяха толкова неясни, колкото причините за пожара, който го беше обезобразил.

Кенин му се усмихна неискрено.

– Твоето добруване винаги е близко до сърцето ми.

Детето наклони обезобразената си глава.

– Странна работа – изграчи той, – завчера изскочи името ти.

– Така ли? – Брокерът на информация имаше навсякъде по света шпиони, които източваха повече информация, отколкото ЦРУ. Кенин нямаше представа в какъв контекст е било споменато неговото име, за да го чуе Детето. Най-вероятно във връзка с бягството на Бородин. Обаче беше прекалено рано да споменава истинската причина да го потърси.

– Така. Изглежда господата от Колумбия, закупили бракувана подводница, са пропуснали два планирани доклада при пътуването си обратно към родината.

Изражението на Кенин остана непроменено. Беше твърде обигран, но вътрешно беснееше, че тази малка жаба знае за операцията. Изтичането на информация сигурно беше от колумбийска страна, но самият факт, че се разнасяше из света, беше тежък удар.

– Не съм чувал, че Колумбия иска да купи подводница за своя флот – каза той безизразно.

– О, адмирале, не си ме разбрал. Въобще не е бил държавният флот, а един бизнесмен, който основал... да речем, синдикат. Смятам, че са имали необичаен товар за превозване и са решили, че подводницата малко ще ги улесни. Споменавам това само защото един от членовете на синдиката, отговарящ за доставянето на подводницата, бил убит заради това, че я е загубил. Преди смъртта си обаче казал нещо много любопитно: казал, че получил подводницата от вас.

Кенин се усмихна.

– Пак почваш. Как може да имаш доверие на нещо, казано по принуда? Сигурно е чул за мен, когато посредничих на китайците да купят няколко от нашите стари лодки клас «Кило», и съвсем наскоро за недостроения самолетоносач «Варяг».

– Обзалагам се, че си прав – с готовност се съгласи Детето. – Спомням си, че се разчу за участието ти в тази сделка. Сигурно горкият тип го е издрънкал от страх.

И двамата мъже закимаха на предложените и приети лъжи. Това беше начинът на Детето да напомни на Кенин, че знае къде са зарити труповете и в кой гардероб са скрити скелетите.

– Нека да пристъпим към дело – покани го Детето.

– Съгласен. – Фалшивото добродушие изчезна от лицето на адмирала и тонът му се втвърди.

– Преди да кажеш каквото и да било, нека те уверя, че нямам нищо общо с бягството на Юрий Бородин.

– Значи знаеш за него? – удиви се Кенин.

Детето не си направи труда да отговори.

– Не смятам, че си посредничил при неговото бягство, но бих се обзаложил, че знаеш кой го е извършил. – След като Детето не възрази, Кенин продължи: – В знак на дългата ни връзка, те моля да ми кажеш.

Това беше граница, която никой не можеше да прекосява. Детето успешно участваше в играта вече толкова години само защото си държеше устата затворена и пазеше чуждите тайни с енергията на швейцарски банкер. Някой да поиска от него да разкрие нещо подобно беше признак на неуважение и двамата мъже осъзнаваха напълно, че от този момент връзката им е приключила.

Детето вдиша от кислородната си маска, а гърдите му се повдигаха, за да напълнят увредените му бели дробове.

– Необичайна, но не неочаквана молба. Как би искал да ти отговоря?

– Като ми отговориш първо на един друг въпрос.

– Готово.

– От кого се страхуваш повече: от мен или от мъжа, организирал бягството на Бородин?

– Не се страхувам от никого от вас, но откровено казано, него харесвам и уважавам повече.

– Това е неправилният отговор. – Кенин погледна надолу към клавиатурата и бързо написа съобщение. Когато заговори, малко от първоначалната му стегнатост се върна. Но сега беше по-истинска. – Тайната на твоя успех винаги са били две неща. Твоята дискретност, срещу която нищо не мога да направя, и физическото ти местоположение, което обаче мога да открия. – Кенин направи пауза, сякаш току-що му беше хрумнало още нещо. – Всъщност има и трето. Това, което се нарича «ключът на мъртвеца». След смъртта ти информацията, която си събирал с години, ще бъде разпределена сред заинтересуваните. Представям си, че ще разпали убийство след убийство и може би дори няколко войни. Предполагам, че трябваше да кажа «ключове», след като на четирима души е възложено да изпълнят последната ти воля, ако нещо ти се случи.