Клайв Къслър - Мираж

– Гладна мечка хоро не играе – отбеляза Линк.

– И жадна – подхвърли Еди Сенг. – Най-сетне отново ще има истински бърбън. Макс, тази африканска помия, която купи в Мадагаскар, още ми държи влага.

– Ей, какво си очаквал от бутилка за долар?

– Благодарен съм, че не ни паднаха очите.

– Ако ослепееш, то ще е по други причини – озъби се Хенли. После се обърна към Председателя. – В единайсет на борда ще се качи лоцман.

– Значи вдругиден ще се срещнеш с Линда и емира?

– Движили са се с добра скорост. Трябва да подпалим гумите на старата дама, за да стигнем за двайсет часа Бермудите, където ще се срещнем.

Хуан се замисли за пътуването.

– Щом свърша с професор Тенисън, ще се кача на самолет до Хамилтън и Гомес ще дойде да ме вземе с хеликоптера. Ще следваме емира, както е по договор, но искам корабът да е готов за бързо изтегляне. – Той огледа своите командири. – Юрий Бородин умря, за да разкрие тайна, която Пьотър Кенин крие. Няма да спрем, докато не разберем каква е.

По начина, по който неговият противник изви хълбоците си, разбра, че ей сега ще го удари. Във всеки бой добрият боксъор може да отгатне откъде идва ударът и какъв ще бъде. Великите разбират и кога ще бъде нанесен. Когато видя промяната, разполагаше с може би половин секунда да реагира. Левият юмрук се понесе към главата с цялата сила, която мъжът беше успял да вложи. Не беше нокаутиращ, а убийствен удар.

За него тази половин секунда беше дълга като цял живот и той използва една частица от него, за да се възхити от смелостта на своя противник.

Да нанесеш такъв удар означава да си сигурен, че когато улучиш, боят ще свърши. Беше акт на върховна увереност.

Или, както в този случай, на арогантност.

Той леко замахна с десницата само колкото да отбие удара, и се наведе назад така, че ръкавицата на неговия противник откъсна парченце кожа от носа му – малко парченце – защото лявата му се стрелна нагоре с бързината на автобутало и го удари с мощта на ураган. Вече не му стигаше въздухът за дълъг мач, годините го бяха лишили и от това, но още можеше да се възползва от някое оголване.

Ударът му, нанесен от близко разстояние и от положение на отбрана, разби носа на неговия спарингпартньор, макар да бяха с ръкавици. Кръвта плисна на всички посоки, а мъжът се завъртя на пети и рухна на ринга. Мозъкът му беше дал толкова накъсо, че щеше да е нужен доста амоняк, за да го събудят.

А за да възстановят външния му вид, щяха да са нужни три часа в кабинета на хирург.

Пьотър Кенин не си направи труда да изчака треньорите да свестят неговия тазсутрешен спарингпартньор. Той се наведе, прекрачи през въжетата и вдигна ръце, за да може един от треньорите да му развърже и свали ръкавиците. Беше прекарал на ринга само няколко минути, но заради неговата тренировъчна програма собственикът на спортната зала поддържаше температура около трийсетина градуса. Пот се стичаше по гъстите къдрави косми, които покриваха гърдите, гърба и раменете му.

– Къде го намерихте този тип? – кимна Кенин към проснатия мъж, който още лежеше в ринга.

Неговият треньор, олимпийски шампион по времето, когато Съветският съюз господстваше на игрите, сви рамене.

– Каза, че бил шампион от първенството на завода за камиони, където работел. Никога не бях чувал за него, но му се доверих.

– Фатална хвалба – отбеляза адмиралът, докато треньорът свали втората му ръкавица и след това се зае с бинтовете. – Има сила, но телеграфира движенията си като Самюъл Морз.

Треньорът се закиска на шегата.

– Превъзхождаше те с пет сантиметра и девет килограма, но както и двамата научихме през годините, младостта и силата не могат да се сравняват с опита и коварството.

Сега беше ред на Кенин да се усмихне.

– Напълно вярно.

Адмиралът се беше навел над мивка в банята на спортната зала и се бръснеше с навита около бедрата кърпа, когато влезе наскоро назначеният адютант в пълна парадна униформа. Кенин намигна, когато видя как младият моряк се вторачва в белега, който се спуска по гръдния му кош. Беше спомен от хеликоптерна катастрофа в началото на неговата кариера.

– Извинете, адмирале – заекна адютантът, – поздрави от капитан трети ранг Гогол. Би искал веднага да се свържете с него.

Кенин знаеше много добре за какво може да е обаждането, затова набързо наплиска лицето си с шепи, за да измие останалата пяна.

– Благодаря ти. Върни се при колата и кажи на шофьора, че ще се върнем в апартамента, а не в службата.