Клайв Къслър - Мираж

– Никакви преки продажби в Европа – отговори Марк. Той махна с ръка и на екрана се показа списък на корабите, построени в корабостроителницата на Крафт.

– Намерих го в базата данни на Музея на мореплаването по Великите езера.

След това маркира няколко съда от дългия списък и продължи, обяснявайки:

– Като изхождах от описанието ти, избрах онези кораби, които най-много отговарят на неговото описание.

На страниците се виждаха повече от двайсет съда, които отговаряха приблизително на размерите и възрастта на кораба, който Хуан беше видял.

– Някакви снимки? – попита той.

– Да. Изчакай секунда... – Мърф отново замаха с ръце и скоро видях пред себе си пожълтели снимки, направени преди повече от век.

Повечето от плавателните съдове бяха конструирани за пренасяне на някакъв вид товар. Имаше ферибот за превоз на железопътни вагони с два успоредни чифта релси върху палубата, над която се извисяваше арка, а върху нея беше кацнал мостикът. Последваха още снимки.

– Спри! – извика Хуан. – Върни се с една назад. Това е той!

– «Лейди Маргарет» – обяви Мърф, след като провери в лаптопа си. – Построен е през 1899 г. за, представяш ли си, Джордж Уестингхаус, и е кръстен на жена му.

Кабрило изучаваше снимката, без да обръща много-много внимание на коментарите на Мърфи. Това не беше търговски кораб, а увеселителен. Беше боядисан в снежнобяло, а черна ивица опасваше кокетния димоход. По-голямата част от задната палуба беше открита, но заслонена със сенник за предпазване на пътниците от стихиите. На снимката яхтата беше пристанала достатъчно близо до брега, за да може да се види дървото. Не се виждаше в големи подробности, но Хуан си представяше луксозното изпълнение.

– Какво знаем за «Лейди Маргарет»? – попита той, като същевременно си представи, че кръстосва с нея Великите езера, докато слуша тиха музика, която се лее от грамофон с фуния. – А и какво му е толкова интересното, че Джордж Уестингхаус е притежавал увеселителна яхта? Той е бил един от най-богатите индустриалци на своето време.

Ерик Стоун се зае да почиства стъклата на очилата си с тънки рамки, после ги сложи отново на носа си.

– Ето какво мога да ти отговоря. Уестингхаус в случая е важен, защото партнира на Никола Тесла в постройката на ВЕЦ, при Ниагарския водопад и те двамата всъщност заедно изобретяват електрическата мрежа такава, каквато я ползваме днес.

Тесла, помисли си Хуан, последната дума на Юрий Бородин. Това не може да е съвпадение. Изглежда бяха обелили първата люспа от лука на неговата предсмъртна изповед. Лудият руснак не бе умрял напразно, в това Хуан беше сигурен. Но точно в момента нямаше никаква представа на какво може да е попаднал неговият приятел.

– Господин Мърфи? – сръчка го той.

– Хайрам Негър от Националната агенция за морско и подводно дело ми даде паролата за влизане в техния сървър. Точно в момента съм вътре, но няма много информация за «Лейди Маргарет». Така. През 1901 година е преместена от Великите езера във Филаделфия и е потънала през лятото на 1902-ра.

– Била ли е застрахована?

– Аха. Ето искането за обезщетение до лондонския «Лойдс». Потънала е с петима души на борда. Няма списък, няма и оцелели.

– Буря?

– Не се посочва. Правя кръстосани проверки за други подобни случаи. Не, няма други потънали. Обаче... я чакай малко. Проверих архивите на Националната океанска и атмосферна администрация. Нощта на 1 август 1902 г. е била ясна по цялото крайбрежие.

– Какво друго може да е потопило кораба? – възкликна Еди Сенг с подпряна на юмрука брадичка.

Линк опита да се пошегува:

– Какво ще кажете за белия кит?

– Не бял кит – вдигна очи от лаптопа и каза Ерик Стоун, – а син облак.

– Я повтори? – удиви се Хуан.

– Има доклад от товарен кораб на име «Мохикан» за странен син облак, подобен на електрическа аура, който обгърнал техния кораб, докато плавали към Филаделфия. Явлението продължава трийсетина минути, след което изчезва по същия тайнствен начин, както се появява. Капитанът на «Мохикан», Чарлз Ъркърт, докладва за странни магнитни аномалии, докато са обгърнати от облака. Метални предмети се залепвали за палубата като заварени, а корабният компас просто се въртял в своето течно легло.

– Има ли други кораби, докладвали за това явление?

– Не. Единствено «Мохикан».

Марк Мърфи зяпна, сякаш току-що е бил осенен от откровение.

– Задръж тази мисъл – предупреди Хуан, който го познаваше добре и знаеше кога се готви да насочи разговора към любимите си конспиративни теории, като винаги завършваше в задънена улица. – Няма нужда да прибързваме. На мен това ми прилича на обикновена застрахователна измама. Уестингхаус обявява, че корабът е потънал, прибира парите, а след това го продава на някой руснак, който го спуска в Аралско море. Ако има място на света, където застрахователите няма да се сетят да търсят – това е Арал.