Клайв Къслър - Мираж

След пътуване с такси от летище «Дж. Ф. Кенеди» Кабрило си пробиваше път по кея и не можеше да си представи по-красив кораб от него. Той знаеше, че изписаната по него разруха е само изкусна маскировка, хитрост, която му осигуряваше анонимност, за да влиза незабелязано в пристанищата пребиваваше.

на третия свят, където често Документите на «Орегон» бяха наред и митническата проверка не откри нищо подозрително. Товарителниците сочеха, че превозва хартия от Германия за различни пристанища в Карибите. Когато капаците на трюмните люкове бяха вдигнати, инспекторите можаха да видят горната част на огромни барабани хартия, всеки с тегло повече от осем тона.

Разбира се, и барабаните хартия бяха подобно на корабната външност само фасада. Те бяха дебели само 30 сантиметра, закриваха горната част на трюма като двойното дъно в куфарчето на шпионин и тежаха по-малко от четирийсет и пет килограма.

Той се изкачи по корабния трап и погледна към кърмата – това беше неговият ритуал. Обикновено корабът плаваше под флага на Ислямската република Иран, още една заблуда, освен останалите, и по традиция той му отправяше поздрав, показвайки му среден пръст. За да не усложняват излишно престоя си тук, «Орегон» показваше регистрация в Панама и знамето на тази нация с четирите квадратчета – две бели с бяла и червена звезда в средата, и червено и синьо без звезди, се вееше на флагщока.

Вътрешността на корабния мостик отговаряше напълно на външния вид на кораба – мрачни коридори, лющеща се боя и достатъчно прахоляк да се напълни детски пясъчник. Подовете бяха голи или покрити с евтини винилови плочки. Само в капитанската кабина имаше килим, но той беше от универсалните за ползване вън или вътре, затова беше толкова елегантен, колкото зебло за чували. На различни места в жилищния отсек имаше скрити врати, които водеха до тайните и много по-разкошни вътрешни пространства, където екипажът всъщност живееше и работеше.

Хуан стигна до една такава врата, след като мина през потъналия в мазнина камбуз и опърпаната каюткомпания. Тайната врата се отключваше с помощта на скенер за ретина, скрит в пъпа на красавица по бикини. Тя красеше туристически плакат, залепен на стената между други евтини украшения, които биха развеселили само екипаж от моряци женомразци.

Когато вратата се плъзна безшумно настрана, Хуан потъна в луксозния интериор на истинския «Орегон». Това беше тайната, която външната маскировка трябваше да скрие, както и факта, че корабът е въоръжен до зъби.

Притежаваше системи за изстрелване на ракети земяземя, ракети земявъздух, няколко двайсетмилиметрови картечници «Гатлинг», както и едно чудовищно 120-милиметрово оръдие, скрито в трюма, което можеше да бъде вкарано в бой чрез отварящи се встрани хоризонтални врати. В шест от дузината стари петролни варели по палубата имаше.30-калиброви картечници, които се контролираха от високотехнологичния команден център на «Орегон». Бяха предназначени за отблъскване на абордаж и немалко сомалийски пирати бяха опитали тяхната мощ.

«Орегон» разполагаше и с пълен набор сложни сензори, чрез които събираше информация от места, където Съединените щати не можеха да изпратят своите шпионски кораби. Беше прониквал сред най-различни враждебни нации, като Иран и Либия преди свалянето на Муамар Кадафи, събирайки разузнавателни данни от сигнали, каквито сателитите не можеха да прихващат. Една от последните му мисии беше край бреговете на Северна Корея, въоръжен със специален лазер, даден назаем от Сандия Нешънъл Лабораторийс. Резултатът беше сензационното и необяснимо (за корейците) неуспешно изстрелване на тяхната балистична ракета «Унха-3».

Хуан размени набързо по няколко думи с различни членове на екипажа, които срещна по пътя към своята каюта, защото бързаше да се изкъпе, за да свали от гърба си близо двайсет часа пътуване. Все още имаше черно под ноктите от Узбекистан. Сложи си черни панталони, раирана риза и произведени по поръчка обувки от «Отабо».

Имаше време да се наслади на една голяма салата «Коб» в трапезарията, заобиколен от дебело тапицирани кожени мебели и уютната атмосфера на джентълменски клуб, преди да се отправи към заседателната зала на «Орегон» за обсъждане на положението със старшите си служители.

Помещението имаше четириъгълна форма и бе обзаведено в модерен минималистичен стил със стъклена заседателна маса и черни кожени кресла. Ако бяха в открито море, щяха да отворят порталите, за да влиза естествена светлина, но след като бяха закотвени на кея в Нюарк, нямаше да е разумно да позволят на докерите да видят истинския интериор на кораба.