Клайв Къслър - Мираж

Мъжът спря на шест метра от него и започна да вдига карабината за последния смъртоносен изстрел.

Ръката на Кабрило напипа познатите форми на стария калашник на Юсуф, който бе настоял да го вземе, защото контрабандисти често използвали дъното на езерото за внасяне или изнасяне на акцизни стоки. Вдигна го от мястото за краката на пътника достатъчно, за да може да го насочи срещу снайпериста.

Пр икладът на карабината беше на десетина сантиметра и половин секунда от най-добрата стрелкова поза, когато Кабрило напипа предпазителя, щракна го и пусна един дълъг откос през строшения прозорец на шофьорската врата. Няколко от куршумите така и не успяха да напуснат уазката, но повечето улучиха целта.

Снайперистът се разтресе, сякаш беше хванал гол кабел под напрежение, когато осем куршума от пуснатия по сватбарски откос го пронизаха от кръста до главата. С една ръка Хуан нямаше силата да задържи изправянето на калашника, който беше включен на автоматична стрелба, и последните куршуми надупчиха покрива на колата. Най-накрая успя да отпусне спусъка, а през това време снайперистът рухна на земята. Хуан пусна автомата и се строполи на земята с гръб върху уазката. Дишаше тежко. Действително мъжът беше мъртъв. Това не беше филм. Въпреки това Кабрило си позволи деветдесет секунди почивка, преди да скочи отново на крака.

Заобиколи джипа и закрачи с несигурни крака към снайпериста. Погледна...

Експлозията го повали на земята, а взривната вълна вдигна облаци ръжда от стария кораб, сякаш го беше ударил ураганен вятър. Звукът заеча из пустинята като гръмотевица и миг по-късно от небето заваляха парчета стомана, камъни и буци пръст. Кабрило остана на земята и покри главата си с длани, за да я защити, докато от небето престанаха да падат отломки и над него започнаха да се носят само облаци прах и пушек.

Той се изправи на четири крака и се примъкна до рибарското корабче, за да погледне иззад носа му. Носът на призрачния кораб беше чисто и просто отнесен.

Останала беше само димяща яма в земята, кратер с размерите на олимпийски басейн. Термит [5] Горяща смес от алуминий и магнезий плюс метални оксиди. – Б.пр. , помисли си Хуан. Снайперистът беше използвал термит и часовников механизъм за детонатор. Хуан осъзна, че най-голямото парче, което беше останало от кораба, е вратата, която той бе използвал.

Той отиде при нея и я потупа с привързаност.

– Не знаех, че те спасявам, докато ти правиш същото за мен – каза ѝ. Едва тогава забеляза малката медна плочка, закрепена в долния край. Не я беше видял, докато вадеше осите на пантите, защото в коридора беше тъмно, а вътрешната част на вратата му бе служила като щит през цялото време на битката. Трябваше да изтрие мръсотията, за да може да прочете какво пише на старата емблема.

На малкото парче месинг бяха щамповани само няколко думи. Щяха да минат дни, докато разбере в какво го беше въвлякло прочетеното, и няколко седмици, докато усети последствията, но сега, в тези първи секунди, бе насаме със собственото си объркване.

Корабостроителница «Ч. Крафт & атр; синове»

Ери, Пенсилвания

Някога Манхатън бил заобиколен от кейове, подобно на спици по велосипедна капла, те разсипали всяко пространство на острова, годно за морска търговия. Нахлуването на контейнерите и нарастването до небесата на цените на земята затвориха почти всички кейове. Тези, които оцеляха, бяха запазени главно за круизни кораби. Така че за «Орегон» нямаше да има триумфално плаване нагоре по река Ийст или Хъдсън, за да пристане под най-известната крайбрежна панорама в света.

Вместо това, щом минаха под моста «Веразано Нароус», той се оказа на котвено място в Нюарк, Ню Джърси, сред акри метални контейнери и безкрайни редици автомобили, докарани от фабриките в Европа. По днешните търговски стандарти той беше вехнещо цвете сред океанските гиганти. Със своите сто шейсет и седем метра дължина беше като джудже в сравнение с корабите «Панамакс» [6] Наименованието е свързано с размерите на корабите, преминаващи през Панамския канал. – Б.пр. и «Суперпанамакс», които заемаха котвените места наоколо. Между тях приличаше на клошар сред кралици на красотата.

Корпусът му беше като лекьосан с петна от различни бои, които се лющеха толкова много, сякаш страдаше от някаква срамна кожна болест. Палубите бяха осеяни с боклуци и машинни чаркове, които вече не работеха. Имаше централна надстройка и един димоход, който се издигаше малко зад мидела на кораба. Там над левия и десния борд стърчаха крилете на мостика. Предното стъкло на мостика беше на мръсни петна от изсъхналата сол. Едно от малките странични стъкла бе заменено с парче разслояващ се вече шперплат. Три крана обслужваха предните му трюмове, а други два можеха да разтоварват двата задни. Единственото грациозно нещо у него, подобно на чаша за шампанско, беше задната палуба. Носът приличаше на голо острие, което сякаш повече се бореше с морето, отколкото го пореше. По външен вид приличаше на стар товарен параход скитник, който е трябвало отдавна да бъде нарязан на скрап.