Клайв Къслър - Мираж

Около масата бяха насядали Макс Хенли, Еди Сенг, и той ветеран от ЦРУ като Кабрило, който ръководеше операциите на сушата заедно с едрия «тюлен» до него Франклин Линкълн. Срещу тях седяха Ерик Стоун и Марк Мърфи. Стоун изкара петте си години в Анаполис [7] Военноморската академия. – Б.пр. и се сдоби с маниери на моряк, макар и все още пленник на тромавото тяло на юноша, а Мърф беше единственият цивилен сред екипажа. Притежател на няколко доктората, почти фотографска памет и параноята на истински теоретик на конспирациите, той беше облечен така, сякаш бе вдигнал от пода предназначените за пране дрехи, а буйните му черни коси приличаха на невиждала гребен гора. Беше работил като конструктор за една от големите оръжейни фирми и бе приет в Корпорацията по предложение на Ерик Стоун.

Отсъстваха Линда Рос, която още придружаваше емира на неговата яхта, и главната корабна лекарка Джулия Хъксли, заминала да погостува на брат си в Съмит, Ню Джърси.

– Добре дошъл – поздрави Макс Кабрило с вдигната чаша кафе.

– Добре ли летя?

– Защо хората не престанат да задават този въпрос? – подхвърли Мърф. – Днес летенето не е толкова рядко явление, че отговорът да е толкова важен! Нали самолетът е кацнал. Дали е било приятно или не

– На кого му пука?

Макс го стрелна с кос поглед.

– По същата причина, по която бързат да отговорят на телефонно обаждане. Заради обществената условност да бъдеш учтив.

– Чисто губене на време – възрази Марк.

– Повечето социални условности са такива – съгласи се Макс и махна презрително с ръка, – но вашето поколение просто не може да ги оцени.

– За протокола – прекъсна ги Хуан, за да овладее срещата. – Полетът ми беше чудесен. Беше много по-приятно от това да се опитам да се измъкна от Узбекистан по следите от уазката.

– Добра работа – каза Линк с кънтящ глас, който излизаше от широкия му гръден кош. – Скоро ще те направя почетен «тюлен».

– Някакви последици за вдовицата на Петровски? – попита Стоун. – Очевидно е, че някой разчиства следите от откритието му, а тя е още един свидетел.

– Когато се върнах в Муйнак – обясни Хуан, – разказах на Аркин Камзин какво се е случило. Той ми обеща, че ще изведе нея и децата колкото може по-бързо от страната. След заминаването им ще си вземе отпуска, за да посети свои приятели в столицата Астана. Това е всичко, което можахме да направим. Информирайте ме за най-новото във вашите проучвания – завърши той.

Марк Мърфи носеше безпръсти ръкавици със закачени по тях кабели, включени в неговия лаптоп, свързан от своя страна със суперсървъра «Крей» на кораба. Той взе да движи ръце и на големия екран на стената започнаха да се отварят прозорци с данни като в научнофантастичен филм. Това беше последното поколение плъзгащи се прозорци, което той тестваше за начеващата компания на свой приятел.

– Започваме – обяви Марк, когато на екрана се разстла въздушна снимка на индустриален комплекс покрай някакъв воден басейн. – Това е снимка на корабостроителницата «Ч. Крафт & атр; синове», открита през 1917 г., само три години преди да бъде разрушена от пожар. Фирмата е основана през 1863 от Чарлз Крафт, с цел да изработва брони за бронираната флота на юнионистите. След войната започват да строят железни кораби за Великите езера. Това са най-вече крайбрежни рудовози.

След смъртта на Чарлз Крафт неговите двама синове, Алек и Бенджамин, започват да се борят за контрол над фирмата. По-възрастният син, Алек, най-накрая изкупува акциите на брат си, обаче дългът, който натрупва заради това, накрая закопава корабостроителницата. Вместо да се разширява, тя се свива все повече и повече, защото Алек е принуден да продава активи, за да може да си изплаща дълговете. Освен това се пропил, което допълнително усложнило нещата.

Пожарът, който унищожава корабостроителницата, е смятан за подозрителен, но застрахователната компания не успява да докаже умишлен палеж. Алек Крафт умира през 1926 от цироза. След като продава акциите на брат си, Бенджамин Крафт не остава в Ери, а със семейството си се мести в Питсбърг. Води тих живот с парите от продажбата. Днес няма живи техни деца, но имат четирима внуци и единайсет правнуци, които живеят главно в Пенсилвания и северната част на Ню Йорк.

– Има ли някакви документи, че фирмата е продала кораб на някого в Русия? – зададе Хуан въпроса, който не му излизаше от главата, след като бе намерил Призрачния кораб на Карл Петровски, който всъщност е бил построен в Ери [8] Игра на думи – eerie (призрачен, тайнствен) и Erie са омофони. – Б.пр. .