Клайв Къслър - Мираж

Марк направо подскачаше на мястото си.

– Добре – предаде се Хуан, – казвай.

Марк пусна вълча усмивка.

– Според «Лойдс» сумата за застраховката била символична, колкото да покрие задълженията към някаква банка. Самият кораб не бил застрахован. – Когато никой не реагира на това разкритие, той заговори още по-бързо. – Хайде, момчета. Вижда се с просто око. Парите на Уестингхаус, геният на Тесла, странна синя аура с невероятни магнитни свойства и кораб, открит на стотици хиляди километри от мястото, където е изчезнал.

– Да не говориш за телепортация? – попита Линк подозрително.

– Точно така! Какво казва Шерлок Холмс? Когато елиминираш всички фактори, останалият трябва да е истината.

– Откъде можем да знаем, че сме елиминирали всички останали фактори? – попита Еди.

Марк не можа да отговори веднага на въпроса.

– Като оставим настрана застрахователната измама – продължи Сенг, – мисля, че корабът е продаден. Новите собственици го закарват на ход до Черно море, там е разглобен и откаран до Аралско, където са го сглобили отново.

Кабрило изгледа Мърфи с вдигнати вежди.

– Трябва да признаеш, че в това има много повече логика, отколкото в твоята научнофантастична идея.

Марк приличаше на дете, на което току-що са взели любимата играчка.

– Неприятно ми е, че аз трябва да кажа това – каза Макс Хенли и примирено поклати главата си на булдог, – но Марк може да е прав.

– Моля?

– В началото на XX век единственият начин да стигнеш до Аралско море е бил с керван от камили, не на коне. То лежи на хиляда и шестстотин километра от всяка годна за плаване вода. Освен това ние говорим за кораб, който е тежал няколкостотин тона и не е бил конструиран да се разглобява лесно. Някой да знае максималния товар на двугърбата азиатска камила? Не може да е повече от стотина килограма. Малко повече, ако се използват кошове. Колко курса биха били нужни? Колко животни? Би било по-лесно и много по-евтино за нашия въображаем руснак да построи кораба на място, вместо да го внася. Ето и още една трудност: къде биха могли да го сглобят? Нужен ти е сух док или голяма корабостроителница и аз съм готов да заложа долари срещу донъти, че в 1902 г. такова нещо в района не е имало.

Еди се намеси бързо:

– Може с години да е плавал из Черно море и едва по-късно да е пренесен в Аралско!

– След болшевишката революция този прозорец е затворен – възрази Макс. – Вече няма богаташи и съответно техните скъпи играчки. Марк може да провери пак, но се съмнявам, че тези улеснения ги е имало и през 1917 г. – Той изгледа партньорите си от Корпорацията един по един. – И аз мисля, че идеята е шантава, но не бива да се отхвърля с лека ръка.

Хуан кимна, но не беше убеден.

– Мърф, при твоето проучване на Тесла стигна ли до данни, че може да е работил върху проблемите на телепортирането?

Сега беше ред на Марк да изглежда безсилен.

– Никола Тесла е толкова неясна фигура, особено през последните си години, когато обеднява, така че няма начин да се узнае върху какво точно е работил. Говори се за смъртоносни лъчи и машини за земетресения, както и за контрол на съзнанието. Невъзможно е да се различи кое е истина и кое измислица.

– Кой би могъл да знае?

– Радвам се, че попита – Марк размаха ръце, избутвайки встрани снимката на «Лейди Маргарет» и застрахователната информация, и извади в нов прозорец паспортната снимка на плешив възрастен мъж, отговарящ на стереотипа за разсеяния професор. На снимката беше облечен със сако от туид, а на носа му бяха кацнали големи очила с черна рамка. Чертите му издаваха слаб човек, а изражението му беше объркано. Сресан така, че останалата коса да скрива плешивината, сякаш беше единствената му суетност. – Това е професор Уесли Тенисън, теоретичен физик, работил преди в Масачузетския технологичен институт (МТИ).

Пенсионира се преди пет години. Автор е на най-пълната биография на Тесла: «Сръбският гений». Ерик и аз разровихме по всякакъв възможен начин живота на този човек. След като напуска МТИ, той на практика минава в нелегалност. Няма телефонен номер, нито имейл адрес, само пощенска кутия. Успяхме да проследим негов адрес в столицата на Върмонт – Монпелие. По модерните мерки той се е покрил.

– Защо ни казваш това?

– Това е нашето извинение, че не сме успели да говорим с него – отговори Ерик.

Кабрило се облегна удобно в своя ергономичен стол и прокара ръка по брадясалата си брадичка.

– Е, значи динамичната двойка се е провалила?