Клайв Къслър - Мираж

се отворят към безлюдната земеделска земя. Черно-бели холщайнски крави пасяха по полята, сякаш бяха специално сложени там, за да могат туристите да ги снимат.

Макар да беше изцяло съсредоточен да държи поршето залепено върху асфалта, все пак не преставаше да си мисли на какво беше попаднала Корпорацията. Знаеше само, че е тайна, заради която Пьотър Кенин беше готов да убива. Юрий, Карл Петровски, възрастният узбек Юсуф – всички бяха умрели заради нея. От онова, което Кабрило знаеше за адмирал Кенин, тайната сигурно беше свързана с някой руски проект в областта на отбраната. Хуан беше сигурен, че ако Юрий е допълвал скромната си моряшка заплата с продажбата на военни технологии, то и Кенин прави същото. Другото, в което беше сигурен, бе, че тази технология се основава на нещо, открито от Никола Тесла преди повече от век.

Влагаше малко вяра в теорията на Марк за телепортирането въпреки куцата подкрепа на Макс, но поне не отхвърляше направо идеята. Хуан беше сигурен, че тяхното проучване щеше да открие по-приемливо обяснение как яхтата на Джордж Уестингхаус се е озовала от другата страна на планетата.

Град Монпелие е разположен посред планините по протежение на река Винуски – централната артерия на щата. След като пресече реката по един от многото мостове, които обслужваха града с осем хиляди жители, Кабрило бързо се озова пред внушителната сграда на щатското събрание в стил Гръцко възраждане. Беше облицована с гранит, а куполът ѝ беше позлатен. Малко по-нататък се озова в централния градски район, който приличаше на излязъл от картините на Норман Рокуел. Тук нямаше сгради с повече от четири етажа и всяка постройка бе украсена с вълнуващи архитектурни детайли. Направо изпита съжаление към предприемачите, които биха се опитали да получат разрешение за разрушаването на подобна красота.

Когато се озова на две преки от своята цел, паркира на паркинга на малка сграда с апартаменти и използва предния капак, за да прикрие, че си нахлузва раменен кобур. После облече черен блейзер, ушит така, че да скрива издайническата издутина от неговия полуавтоматичен пистолет FN 75. Под сакото беше облякъл бяла копринена оксфордска риза с отворена яка.

Минутка по-късно стигна до къщата в стил кралица Ана, която цялата беше в ярки цветове на меденка, прави тавански прозорци и заострени кулички. Нямаше въобще да се изненада, ако наистина беше направена от тесто за меденки. До стогодишната къща беше пристроен гараж, очевидно от по-ново време, но човекът, свършил работата, се бе опитал да наподоби деликатната архитектура на сградата. С една дума, мястото беше очарователно. И имаше вид на съвършеното скривалище за професор, който се е оттеглил от Масачузетския технологичен институт.

Кабрило се измъкна от колата и закрачи по каменната пътека към предната веранда и входната врата. Имаше електрически звънец, но той реши, че ще бъде по-подходящо да използва месинговото чукало.

– Един момент – се чу приглушен глас отвътре.

Ако на Хуан му се наложеше да определи колко точно продължава един момент, можеше да се осланя за това на човека, който след миг отвори вратата.

– Да?

Професор Тенисън беше понапълнял от времето, когато е била правена снимката, която Кабрило беше видял. Лицето му беше по-месесто, но със здравословен блясък. На главата си носеше широкопола панамена шапка, на краката имаше гумени ботуши, а под колана му бяха затъкнати работни ръкавици. Беше оставил и редица мръсни отпечатъци по полирания паркет от черешово дърво, когато бе пресякъл от отворената задна врата до входната. Очевидно още не беше забелязал белята.

– Професор Тенисън?

– Да, мога ли да ви помогна?

– Искрено се надявам, професоре. Казвам се Джон Смит и бих искал да поговорим за Никола Тесла.

Тенисън примигна и изражението му стана леко предпазливо.

– Книга ли пишете?

– Не, господине. Провеждам едно проучване.

– И с какво се занимавате, господин... ааа...

– Смит, професор Тенисън. Джон Смит. Работя в един мозъчен тръст, който консултира правителството за външната политика и сигурността.

Това може да свърши по два начина, помисли си Кабрило. Или Тенисън ще се покаже ужасен и няма да иска да има нищо общо с правителството и ще му покаже вратата, или ще се наслади на възможността да говори по любимата си тема, независимо кой е слушателят.

– Сигурността, а? И вие ли сте от хората, които си мислят, че някои страни от проучванията на Никола може да се използват за оръжия?