Клайв Къслър - Мираж

– Възможно ли е да си представиш експеримент, който Тесла може да е провел на борда на яхтата на Уестингхаус «Лейди Маргарет»?

– Не – бързо отговори Тенисън.

Прекалено бързо, както доловиха обучените уши на Кабрило.

– На 1 август 1904 година или около тази дата?

– През 1904 Никола работи по кулата «Уордънклиф» на Лонг Айлънд. Построена е за безжично предаване на електричество.

– Финансирането за този проект е събрано месец по-рано – изстреля Кабрило и наум благодари на Мърф и Стоун за паметната бележка, която му бяха приготвили. – Моля, професоре, това е важно. Преди няколко дни намерих «Лейди Маргарет» заровена в пясъчното дъно на някогашното Аралско море.

Тенисън посивя, притисна ръка в сърцето си и отстъпи няколко крачки.

– Мили боже!

– Какво се е случило онази нощ? – притисна го Хуан. – Върху какво са работили?

Тенисън отиде до един от градинските столове и се тръшна на него.

– Става дума само за непреки свидетелства. Затова не ги публикувах в моята книга.

– Какво са се опитвали да направят? – Хуан остави лопатата на земята, за да насочи цялото си внимание към Тенисън.

– Експеримент, който, ако проработел, щели да покажат на военния флот на САЩ. Идеята била да се използва магнетизъм, за да се обвие кораб със светлина по такъв начин, че който го погледне, да не може да види светлината, отразявана от неговия корпус. Зрителното им поле щяло да мине над кораба по посока на другата страна.

– Оптическа маскировка?

– Точно така. Качили системата на «Лейди Маргарет» и отплавали от Филаделфия, където работели в пристанищен склад, собственост на Тесла. С тях плавал и друг кораб, на който били наблюдателите. Доколкото знам, някой си капитан Пейн от военния департамент.

– И какво се случило?

– Никой не е напълно сигурен. Все още плавали навътре в морето встрани от плавателните коридори, когато «Лейди Маргарет» изведнъж осветила небето със странна синя аура. Това продължило близо трийсет минути, после изгаснала. Когато отишли да проверят, яхтата вече я нямало. Предположили, че е потънала.

– Докладвали ли са аномалии на техния кораб? Нещо свързано с магнитни полета?

– Намекваш за историята на «Мохикан»?

Кабрило кимна.

– Разбира се, аз изследвах тази приказка колкото можах по-добре. Нищо от онова, което екипажът е преживял, не се е случило с кораба на наблюдателите, обаче трябва честно да призная, че те са плавали с дървена шлюпка. Значи в Аралско море, а?

– Да. Какво, мислиш, се е случило?

Тенисън замълча. Очите му зад дебелите стъкла в рамка от коруба на костенурка станаха безизразни и останаха вторачени в нищото.

– Професоре, какво има? За какво мислиш?

– Не съм сигурен – призна Тенисън. – Тази нощ «Лейди Маргарет» изчезва. Това е сигурно. Казваш, че си я намерил в Казахстан?

– В узбекската част на Арал.

С поглед, още впит в предмет, който само той можеше да види, Тенисън каза:

– Никола умира през януари 1943 година. Носи се слух за нещо, случило се по-късно същата година. По-точно през октомври. Говори се за друг проект на военния флот, включващ кораба «Елдридж».

Благодарение на дрънкането на Марк Мърфи, Кабрило знаеше достатъчно по въпроса, за да каже:

– За филаделфийския експеримент ли говориш? Той е напълно развенчан.

– Развенчан? – попита Тенисън, вперил гневен поглед в Кабрило. – Ти току-що си намерил «Лейди Маргарет» в Узбекистан и си готов да отхвърлиш историята на военен кораб, който изчезва във Филаделфия и се появява в Ричмънд, Вирджиния? Слухът гласи, че корабът се върнал в родното пристанище, а някои моряци били залепени за палубата в гротескни пози, други пък били полудели от преживяното. – Той замълча, за да овладее чувствата си. – Извинявай, Джон, но това е съкрушително. Има още толкова много други неща около Никола, за които никога не бих могъл да пиша. Той е бил гений по начина, по който и Айнщайн беше гений, но историята напълно го е забравила, защото толкова от нещата, които е постигнал, са отхвърлени като хипотези или слухове.

– И какво се случило във Филаделфия? – попита Хуан внимателно, за да накара професора да продължи.

– Точно така. Филаделфия. Не много след смъртта на Никола ФБР поема контрол върху част от имота му под личното ръководство на Дж. Едгар Хувър. Претърсили хотелската стая, където е живял, така завзели и негов имот на филаделфийското крайбрежие. Историята с военния кораб «Елдридж» е глупост. Но си остава в основата на онова, което са открили в склада край морето. Това, което се случило с «Елдридж» не е интересно. Интересното е онова, което са намерили в склада на Никола.