Клайв Къслър - Мираж

Без съмнение Тенисън беше привлякъл изцяло вниманието на Кабрило.

– И какво са намерили?

– Друг кораб. Който бил модифициран. Бил малък стар миноносец, който Тесла купил с помощта на Уестингхаус. Твърдял, че има нова концепция, с която този път оптическият камуфлаж ще сработи. Обаче така и не успял да събере достатъчно пари, за да завърши проекта и корабът с години висял в пристанището до нахлуването на ФБР в склада. Прибрали всеки къс хартия, който намерили, но оставили кораба. Никола умира доста задлъжнял на общината, затова дават кораба на военния департамент, за да бъде нарязан за скрап и да се платят дълговете.

– Откъде знаеш всичко това и защо никога не съм чел за него?

Тенисън се усмихна.

– Заради един малко известен договор от времето на Втората световна война между американското правителство и мафията.

– Моля?

– Много добре ме чу. Нали разбираш, организираната престъпност контролира пристанищата в северозападната част на страната от Бостън до Уилмингтън, Делауер. За да работят пристанищата без проблеми, са били направени някои отстъпки на влиятелни мафиотски босове, включително Лъки Лучано, който е помилван и освободен от затвора след войната заради своето сътрудничество.

– Какво общо има това с кораба на Тесла?

– Моряците първо се опитали да запалят парните котли, за да го закарат в корабостроителница за рязане на скрап някъде по река Делауер. Успели, но един от моряците, без да иска, включил оборудването, което Тесла оставил свързано с корпуса на кораба. Когато машината заработила, имало двама души в помещението. Единият бил срязан на две от неизвестна сила и долната част на тялото му изчезнала. От там идва слухът за залепени за палубата на «Елдридж» мъже. Говори се, че торсът на мъртвеца бил намерен изправен върху палубата и подпрян на ръце, сякаш се опитвал да се измъкне от нея.

Вторият изглеждал добре, но също бил мъртъв, кожата му била побеляла като чаршаф. По-късно се установява, че желязото в кръвта му било освободено от протеиновата си обвивка и токсичният шок го убил. Тези двамата се оказват много близки на местния мафиотски началник, не мога да си спомня името в момента, но сигурно няма нужда да казвам, че моряците и докерите се уплашили и не искали да работят на кораба. Заплашвали с пристанищна стачка, докато военните не се съгласили да извлекат кораба на буксир и да го потопят в Атлантика.

– Направили ли са го?

– Не са имали избор. Филаделфия е едно от най-важните пристанищни съоръжения на военния флот както за строеж на кораби, така и за ремонти. Не си заслужавало заради парите от скрапа на стар кораб да се излага всичко това на опасност.

– Защо военните не са проучили машината, която е убила двамата мъже?

– Сигурен съм, че са искали, но когато двайсет хиляди души заплашват, че ще зарежат работата си, а съюзниците маршируват нагоре по гръбнака на Италия и вече се трупат материали за нахлуването в Нормандия, те взимат благоразумното решение да запазят мира у дома.

– Как това, което току-що ми разказа, се превръща в историята на военния кораб «Елдридж» и филаделфийския експеримент?

– През 1955 година авторът на странна книга за НЛО, Морис Джесъп, получава писмо от човек, който се представя за Карлос Алиенде. Алиенде се спира на Джесъп, защото в книгата си той твърди, че НЛО се задвижват от електромагнетизъм и че през войната военният флот е правел експерименти с такива сили на кораб във Филаделфия. Алиенде твърди, че изследванията се основават на Айнщайновата Теория на еднаквите полета , макар че Айнщайн така и не успява да примири всички природни сили в една елегантна формула, както прави с относителността.

Пишат си известно време, докато Джесъп не осъзнава, че Алиенде е маниак, и прекратява всички връзки с него. Никога не е установено кой в действителност е Алиенде, но аз вярвам, че е бил на кораба на Никола, когато тези двама мъже умират толкова тайнствено, и раздува невероятна история пред лековерния наивник.

Интересното е, че няколко години по-късно Службата за флотски изследвания се свързва с Джесъп относно анотиран екземпляр от негова книга, която някой им е изпратил. Той им съобщава, че загадъчните бележки са писани от Алиенде. През 1959 година Джесъп си урежда среща с доктор Менсън Валънтайн, човека, който по-късно ще открие варовиковата формация, наречена Улица Бимини [11] Валънтайн описва откритието си като "широка павирана улица от правоъгълни камъни с различен размер". – Б.пр. във водите на Бахамите. Обаче Джесъп не идва на срещата. Открит е мъртъв в колата си в Маями с маркуч от ауспуха, вкаран през прозореца. Тази последна подробност дава храна на въображението на различните любители на конспиративни теории. Твърдят, че не е самоубийство, а е убит от френски агенти.